Ангел без криле
( първа част )
- Времето сякаш е спряло... Съдбата е поседнала кротко на стрелките и не им позволява да трепнат... А ти така ми липсваш! Очите ми жадно отпиват миговете на нетърпението... В гърдите ми се надига въздишка и... и на устните ми се ражда твоето име... Липсваш ми! Липсва ми гласът ти - нежния шепот... така бленувам пак да те чуя... Влюбен съм дори и в гласа ти...
- Обади ми се тогава отново... Утре? И аз искам да те чуя пак... Искам пак да чуя, че ме обичаш... тези разговори са така кратки...
- Не мога, но... Може би скоро... Разговорите са много скъпи...
- Да... разбирам... Извинявай!
- Ти ми прости, мила, скоро ще бъдем заедно – обещавам!
- Знам... знам... отброявам секундите до онзи миг, когато ще мога да се огледам в очите ти, когато ще си пред мен, до мен... Иска ми се времето да отлети с криле на птица – понесено от вятъра и да усетя милувката ти, да те почувствам...
- И аз искам същото. Знаеш го, нали?
- Да... но ми е приятно да го чувам...
- Обичам те ...