Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да зачете отново. Неистово се боеше от написаното.
Стана, отиде до кухнята, наплиска лицето си, наля си чаша вода, но едва я докосна до устните си, когато нервно закрачи към хола, устремен към своята истина... Озова се пред смачкания лист хартия, с отчаяно движение го грабна, готов да изпие всяка точица дори... Зачете на глас, сякаш искаше сам да чува всичко онова, което бе написано, може би не се доверяваше на очите си, искаше му се с ушите си да чуе всичко, всичко...
“...Искаш втори шанс? Но аз не мога да ти го дам! На сърцето не може да се заповядва да обича - знаеш го това добре, нали? Моето сърце беше изпълнено с обич, но тя се стопи сред ледове! Не тая омраза, но просто и любов няма. Знаеш ...