Разговаря с мен благо, разпитваше ме за всичко.
Не зная защо. Та Той всичко знае?! Всичко!
И то не от момента на извършването, а преди това. Много преди това. Знаеше, естествено, какво ще направя много, много преди да се появя в Неговия свят…
И, все пак – разпитваше ме. С разбиране и съчувствие за трудното ми решение. Та аз наруших решението Му…
Сетне времето потече нормално. Никой нищо не ми каза за стореното. Нито порицание, нито похвала. Всички – ангели, архангели, светци, просто наградени с вечността в Рая души – всички приеха станалото като частица от Неговото прозрение…
Сетне Той наказа двата града. И аз отново наруших заповедта му. Която беше от ясна по-ясна: край на обиталищата на греха!
Аз изведох от крепостните стени не само Лот и семейството му. Изведох и малката Естер. Петгодишно дете, имало нещастието да бъде родено в този разсадник на злото. И, както предположих – предназначено да стане обект на порока…
Просто я закрих с невидимата бяла ангелска наметка и я изведох…
Тогава Той ме въздигна от Ангел наблюдател в сан Ангел пазител… Просто около мен се появи ореол, а прелитащите ангели първи кимаха с глава. Това е. При нас няма сложни ритуали, няма външни знаци за отличие или белези за наказание. Тук ли си – значи има защо Не е необходимо всеки да го вижда. Важното е, че Той знае всичко за всеки…
© Георги Коновски Всички права запазени