Глава 3
Ангели срещу Демони
Какво се случва с мен?
В църквата:
- Какво те тормози сега? – Агуас.
- Снощи, щом се прибрах, изведнъж от носа ми протече черна течност... страхувам се ! – Аз.
Страхът в мен се увеличи много повече, когато забелязах изражението на отеца щом чу оплакването ми!
Страхът, безпокойствието си личеше на лицето му...
- Спокойно, няма нищо нормално е след смъртта на Ива. Личи си, че си го преживял тежко... това е...
Не знам защо, но не вярвах в думите му... просто си личеше, че нещо не е наред!
В ‘’Night Club’’ :
Кларк както винаги беше там и флиртуваше с поредната к*чка приел за вечерта...
В този момент Сайкъл влезе в клуба, огледа се и повика една от танцьорките...
- Ще ми направиш ли една услуга? – Сайкъл.
- За такъв сладур като теб – ВИНАГИ! – Рай (танцьорката).
- Искам да съблазниш онзи нещастник ето там, а после го накарай да отидете у вас, аз ще бъда там и ще си свърша работата...! – Сай.
- Хубаво, но това ще ти излезе соленичко... – Рай.
- Колко искаш? – Сай.
- 100$ - Рай.
-Хубаво имаш ги, само си свърши работата добре! – Сай
Вкъщи:
Тъкмо, когато се унасях и бях на път на заспя се чу странен звук, идваш от банята...
Станах и с плавни стъпки по скърцащия под се отправих към вратата...
Отворих вратата... гледката бе ужасяваща! Загубих съзнание…
В ‘’Night Club’’:
- Ей ти... сладурче, ела насам... искам да ти покажа нещо...! – Рай.
Всички познаваме Кларк, не би изкушил да отговори на поканата на една привлекателна дама и разбира се, прие...
- Последвай ме, ще те отведа вкъщи и ще се позабавляваме?... - Рай.
- Съгласен съм, бонбон такъв ! – Кларк.
В болницата:
Не знам как точно съм се озовал тук... нито как, нито кой ме е довел...
- Как се чувстваш, Тайлър ? – Доктор.
- Добре съм, може ли да си ходя... – аз.
- Можеш, нищо ти няма, можеш да си спокоен! – Доктор.
В Църквата:
- Боже, прости ми, че излъгах младия Тайлър, но той не трябва да знае какво се случва с него...
Ще се уплаши, така е по-добре. Как точно трябваше да му кажа, че ангелските му сили го напускат...?
Как да му кажа, че скоро няма да помни нищо от живота, който е живял? – Агуас (отеца).
Вървейки към вкъщи всичко ми се въртеше...
Черната течност от носа ми продължаваше да тече...
А гледката от банята ми беше пред очите...!
- Какво ми става, господи?! Нещо не е наред с мен...
Надявам се отец Агуас да не е скрил от мен... - говорех си аз!
© Данчо Григоров Всички права запазени