Глава 4

Ангели срещу Демони

Битката започна!

В дома на Рай:

- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк

Рай напусна стаята, и изведнъж в стаята се появи Сайкъл.

-Аз ще ти кажа, ще умреш! – Сай

- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Само ако знаех, че в този момент губя най-добрия си приятел, щях да се побъркам... Стигнах вкъщи и първото, което щях да правя е да погледна в банята... отворих и нищо!?

- Какво?! Та тук лежаха мъртви родителите ми?! – Аз

- Какво каза, Тайлър? – майка ми

- Ааа, нищо мислех си на глас...

Бях много объркан, не разбирах какво става!

Тъкмо легнах и на вратата се почука...

- Какво, по дяволите, Кларк, пак ли?

Отворих вратата, но не беше Кларк, а отец Агуас...

- Какво има, отец Агуас? Да не се е случило нещо лошо? – Аз

- Трябва да говорим!

Поканих го да влезе...

- Какво става? – аз

- Онзи ден, когато дойде при мен с оплакването ти за черната течност от носа ти. – Отец Агуас

- Е, какво вие ми казахте, че е нормално!? – Аз

- Излъгах! – Агуас

Вътрешно се изпълних със страх от това, което ми предстои да чуя...

- Какво е тогава? – Аз

- Истината е, че ти губиш ангелските си способности! – Агуас

- Какво?! Не... нее не е възможно! – объркано отговорих аз!

- Възможно е! Ти преживя много... това също има роля, но не това е най-страшното... по лошото е, че вероятно ще преминеш към черната страна!! – Агуас

- Това не е възможно, на никого от фамилията ми не се е случило! – Възмутен промърморих аз!

- Сигурен ли си? Попитай баща си за чичо ти Хоанг! Нека той ти разкаже... – отец Агуас! – Последен въпрос, за да съм сигурен, че точно това се случва с теб... напоследък да ти се привиждат жестоко умъртвени твой близки, а всъщност та да са живи и здрави?!

Сега още повече се уплаших, понеже ми се случи вече веднъж!

- По дяволите! ДА! – Бях ужасен!

Телефонът ми презвъня... погледнах ‘’SMS’’:

/Помниш любимата си Ива нали? И как аз я убих!

Помниш ли най-добрия си приятел – вече и той е мъртъв! Ако поне малко страдаш за тях, ела в гората, нека си изчистим сметките веднъж завинаги!/

- М*мка му! Стига вече, той трябва да получи заслуженото си! Отивам и не се опитвай да ме спреш!! – Изпълнен с гняв изхвърчах от вкъщи и право към гората…

В Гората:

- Да видим този път ще издържи ли Тайлър да не дойде да се видим лице в лице ?! – Дейв

- Отдавна съм му набрал нека приключим с него тази нощ! – Сай

- Сай, пази се ! – Кейт

- Ти също, любима! – Сайкъл

Пристигнах в гората... за мое щастие зад гърба на враговете си !

В този момент се сетих за Ива, която ме направи най-щастливия на света и за най-добрия ми приятел, който бе винаги до мен!

Една сълза се отрони от окото и се спусна по бузата ми...

В този момент бялата светлина се разнесе по цялата гора... знаех, че така враговете ми ще разберат, че вече съм там... но нямах избор...!!

- Тук е! Пригответе се! – Дейв

- Мислиш си, че няма да дойда ли? – Аз

- Напротив, тъкмо обратното! ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ ДОЙДЕШ! – Дейв

В църквата:

- Знам, че младият Тайлър няма да се справи с демоните сам!

Трябва да му помогна, дори да вървя срещу бога. Здравей, миличка, трябва ми помощта ти!

В Гората:

Жалко, че едва сега се замислям, колко жалко изглеждам – аз съм сам, а отсреща Дейв, Сайкъл, Кейт, Троя! Стоях на едно място и не знаех какво да правя!

- Какво стана, хайде нали си тук за да ме унищожиш? Направи го.

Какво страх ли те хвана!? Хайде! – Дейв

- За Ива и Кларк! – прошепнах си тихо аз!

~БИТКАТА ЗАПОЧНА!~

Убих Троя... знаех, че от това най-много ще страда Дейв!

Но той полудя, виждах своя край, трябваше му само едно действие за да ме убия. Но в този момент от нищото се появи Ейприл. За първи път я виждам, не знаех коя е... нито откъде се взе...

Но тя успя да овладее положението, разхвърля Дейв и останалите по земята, бяха в безсъзнание и имах време да изчезна!

- Хайде, Тайлър, да тръгваме! – Ейприл

- Знаеш името ми? Познаваме ли се? – учудих се аз!

- Не и сега не е времето да говорим... хайде да се махаме – Ейприл

Двамата с нея полетяхме и отидохме на едно вълшебно място, където морето шепнеше своите приказки, където звездите блещукаха най-ярко...

- Откъде се взе? – аз

- От рая! Хаха... – Ейприл – Какво значение има?

- Има разбира се. Може ли да ти кажа нещо? – Аз

- Кажи.. – Ейприл

- Много си красива, загадъчна, усмихната, изпълнена с доброта! Мисля, че съм в рая с теб! – Аз

- Какво говориш, стигаа! – Засрамено отговори Ейприл

- Така е! – отвърнах сигурен аз! – Благодаря ти!

- За какво? – Ейприл

- За това, че дойде в живота ми! – Аз

- Трябва да тръгвам – Ейприл

- Но защо? Не ти ли харесва да си тук с мен? – Аз

- Харесва ми, но… - Ейприл

- Никакво но! Ела тук... – аз

Хванах Ейприл за ръката, дръпнах я... приближи се ужасно близо до мен... тъкмо щях да я целуна и...

- Трябва да тръгвам! Съжалявам... Ще се видим друг път – Ейприл

- Кога е това ? – Попитах без да се замислям...

Ейприл се обърна, погледна ме... усмихна се и каза:

- Утре вечер на същото място!

Влюбих се!...

Глава 5 утре :)