Ангели срещу Демони
глава 7: Смъртта
-Бързо, дъще, бягай! – Агуас
-Но, татко?! – Ейприл
-Няма но! Просто тръгвай ВЕДНАГА! – Уплашен викаше отеца
Ейприл завъртя ключът, запали колата и замина с пълна газ!
Аз все още не можех да помръдна...
Но изведнъж сякаш всичките ми сили се утроиха!
Отецът ме гледаше със страх...
Тръгнах да бягам към него. Човечецът бягаше с всички сили!
Може би нямаше време да направи отново онова, което направи, за да защити дъщеря си!
Бягах като ужасно голям вълк... неусетно захапах крачола му! Падна на земята...
-Тайлър, НЕ! Трябва да се опомниш, познаваш ме! Та ние сме приятели... аз съм отец Агуас, моля те, Тай!
-Тези думи ми се сториха безсмислени!
Като полудял разпокъсах плътта му! Изкормих всичките му вътрешности!
-НЕЕЕЕЕ ЕЕЕЕ ЕЕЕ ЕЕ Е! – Последните викове на отеца!
На сутринта у дома:
-Хей, къде е Тайлър? – майка ми
-Нямам си и най-малка идея къде може да е!
Наскоро беше странен! Постоянно ме разпитваше за чичо си Хоанг!
-Не ме плаши така! – майка ми се уплаши!
Ейприл се събуди. Мислеше си, че е сънувала вчерашната случка, но когато повика баща си и не чу отговор разбра, че всичко е било истина. Уплашена започна да звъни на мобилния му! Отново без отговор. Сърцето ù туптеше забързано! Страхът в нея беше заседнал в гърлото ù като бучка, която не можеше да преглътне!
Облече се по най-бързия начин, запали колата и замина за гората!
Стоейки седнал в гората върху един голям чукан, мислех за това, което сторих на Ейприл и баща ù! Но не изпитвах никакво чувство за вина! Изведнъж чух Ейприл да вика баща си. Викът се разнасяше из цялата гора.
За секунди стигнах до нея!
-Къде е баща ми! – Твърдо ме попита Ейприл
-Отиде си! Разкъсах го на малки парченца!!
- Какво? Не, не може да си го направил! – Разтрепери се тя
-Мога и още как ! – Доволно отвърнах аз!
Ейприл продължи да не вярва на думите ми! Защото тя бе сигурна, че поне малка част от мен още пази доброто, ангелското в себе си! Но това не продължи дълго!
Аз сам издърпах остатъците от баща ù пред нея!
ОЧИТЕ Й СЕ НАПЪЛНИХА СЪС СЪЛЗИ! ИЗПИВАШЕ ОГОРЧЕНИЕ, ОГРОМНА БОЛКА. СТРЦЕТО Й НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ УСПОКОЙ!
ЩОМ МЕ ПОГЛЕДНА ПРАВО В ОЧИТЕ, РАЗБРАХ КОЛКО ГОЛЯМА ОМРАЗА ИЗПИТВАШЕ КЪМ МЕН!
- Ти си животно! Долно изчадие! Проклет да си завинаги! Мразя те ! Мразя те! Чуваш ли проклинам те! Долен нещастник... – обиждаше ме с думи говорещи сърцето ù!
Мрази ме! Мрази ме винаги, до края на дните си... не ме интересува! Аз ще продължавам така! – Отговорих на обидите ù подобаващо!
♠
Важно съобщение!
Скъпи читатели на романа
"Ангели срещу Демони",
наближава развръзката на историята!
Повече информация може да намерите във
Facebook и Twitter
♠
© Данчо Григоров Всички права запазени