Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрития с надеждата да оцелеят когато настъпи часът. Трети не се впечатляваха от потока информация, който ги заливаше и продължаваха да вършат обичайните си неща. А имаше и такива, обхванати от тиха лудост, които се присмиваха на всяка новина, била тя добра или лоша , но тайно с настървение ровеха в съзнанието си да намерят някаква информация за предстоящото.
Когато настъпи часът всъщност нищо не се случи. Слънцето си грееше, тревата си беше зелена. Имаше само една малка подробност. Някой си беше направил труда да изчисли съотношението на ражданията и самоубийствата за деня. Отчетоха само един процент разлика в полза на раждаемостта.
Обявиха нова дата за апокалипсис.
© Мая Ангелова Всички права запазени