Шеста глава
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поиграем федербал?
– Не ми се играе! – скръстих ръце отпред. – Искам мама да дойде. Или ние да се прибираме.
– Майка ти ще дойде, Кате.
Лъч проби през клоните и яко ме заслепи! Вдигнах ръка като щит и погледнах тате.
– И кога ще стане това?
– Когато свърши работа.
– А тя кога ще свърши работа?
Показалецът на татко посочи към мивката. ...