Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да блестят огрени от слънчевите лъчи по раменете, корема и бедрата ми. Аз, да разтърся мокри коси и с пръстите на двете си ръце да ги пригладя назад. И всички красиви мъже да ме фиксират с поглед...“
Така, де! Един път съм млада, защо да не ме заглеждат? То, по-лошо е да не те заглеждат.
– Дианче, маме... – разтърсих леко раменете на спящата ми дъщеря. – Пристигнахме.
– Супер... – казва тя и се протяга с две ръце. – Човече... аз проспах целия път.
– Нищо – отвръщам. – Днеска на плажа ще си наваксаш.
Куфари, дамски чанти и найлонови пликчета бяха набързо приготвени. Слезнахме от вагона и се отправихме към изхода на гарата.
Поемам си дълбоко въздух... не е като софийския... прашен и гаден. Някак с ...