Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея.
Дъждът премина в сняг.
Много е красиво когато вали сняг. Бяло, тихо и спокойно е.
Извадих си палавото езиче и близнах една снежинка.
Двама красиви младежи ме погледнаха с нескрит интерес.
"О, Боже! Колко романтична и истинска жена съм... Запазила съм в себе си онова малко и романтично момиче".
Единият от тях, този с дългата черна коса, ме загледа още по-настойчиво.
Стана ми приятно и аз ги "огледах". Млади и безпарични. ...