Това съм го писал доста отдавна и е на много ниско ниво, но все пак реших да го споделя с вас. :D

                                             Арената на мъртъвците

Нека се пренесем в пристанищният град Хродонтаулн. Това е най-големият и най-богатият град в южен Дерият. На неговите пристани всекидневно доплават десетки кораби от цяла Натрия. Като цяло в Хродонтаулн (градът е кръстен митичния търговец Хродон) имаше 4 прослойки в обществото и беше град на човеци, троловете, които идваха в града бяха най-вече моряци или за турнира. Едрите Търговци бяха най-богатите в града, живееха в големи 3-4 етажни къщи, разполагаха с прислуга, синовете им получаваха образование и после ставаха търговци, а дъщерите им - жени на търговци или лекари, занимаваха се с политика и отдалече можеше да различиш един моряк от търговеца. По-нисши от едрите търговци бяха по-бедните търговци и интелигенцията на града(учители, адвокати, лекари и др.), те не бяха много богати, но се смятаха за част от обществото. На трето място се класираха „бедните". Така бяха наричани хората, които по честен път си изкарват прехраната, но тя стига колкото да не умрат от глад и живееха в малки, грозни на вид къщички. Най-отдолу, мразени от всички, криещи се в мрака, се спотаяваха крадците, просяците, авантюристите (най-често така бяха наричaни бардовете и обикалящите от град на град циркови трупи) и моряците.

В Хродонтаулн, освен класово деление съществуваха и гилдии, обединяващи хората от даден занаят. Гилдиите бяха шест на брой: на крадците, на убийците, на търговците, на моряците, на занаятчиите и на гладиаторите. Точно тази последна гилдия играеше важна роля в града. Докато моряците (които най-често бяха тролове), убиваха свободното си време в някоя от стотиците таверни в града, а „бедните" бързаха да стигнат от едно работно място до друго, елитът на Хродонтаулн се нуждаеше от забавление, а какво по-добро от гладиаторските битки.

На всеки десет години, на 180 ден от годината се провеждаше легендарното състезание„Арената на мъртъвците".  Богатите търговци, които организираха турнира обещаваха несметни богатства на победителите, затова от всички краища на Нартия се стичаха ентусиасти.

А самият турнир наближаваше беше за 178 ден на годината.През целия ден пристигаха кораби от всички краища на Нартия: от Грейтос, от северния Дерийски град Норт, от Уест Порт дори от столицата Грейз и близките до него пристанища Хронд и Трот. Страниците слизащи от корабите упорито бяха критикувани от капитан Олин, който се опрял на стената на корабната служба и наблюдаваше слизащите. Той беше, меко казано, грамаден, не много дружелюбен, но достатъчно разсъдлив, за да не одобрява Турнира.

- Виж ги тези Гредон - говореше той на своя помощник Уилям Гредон - идат за парите на богаташите. Ако завишеше от мен, нямаше да има турнир, но търговците искат забавление.  

- Прав си, Олин - промълви Гредон, който беше младеж, мечтаещ за слава - Но смятам тази година и аз да участвам.

- Ти си луд - каза вбесено Олин - Ти си член на градската стража.

 - Никъде не пише, че е забранено да участват стражи в състезанието - заупорства Гредон.

- Щом искаш да умреш, добре - въздъхна Олин - а сега да се връщаме централата.

Тук е мястото да дам кратко описание на Гредон, младият сержант беше 23-24 годишен с руса коса и сини очи, отраснал в бедно семейство, той от малък беше научен да се справя сам. По своя път те срещнаха градските глашатаи, които тръбяха:

- Утре, 179 ден от годината на Минотавъра ще се проведе записването на участниците за „Арената на Мъртъвците". Този велик боен турнир, от който можете спечелите много. Записването става в общината и в гладиаторската академия до „Арената". Трябва да отговаряте на следните изисквания:

Да сте мъж;

Да сте на възраст 20-40 години;

Да можете да се сражавате с някакво оръжие или да имате магически способности;
Да сте от човешки произход. Елфи, джуджета и други - не се допускат в състезанието.

                                                                                                      ***

Беше 8 сутринта. Градският Площад (накратко „площадът")  беше огласян от идващите да се запишат за турнира бойци. Огромна тълпа от странници се влачеше към общината. Записването бе започнало преди малко повече от час и ставаше много бавно, което дразнеше чакащите.

- Ако турнирът се провеждаше в Грейз, всичко щеше да става много по-бързо -мърмореше недоволно някакъв рицар.

- В Грейтос си нямаме такива турнири - продума един млад магьосник - Там по цял ден се занимаваме с циклопи, гигантски пустини, червеи и каменни големи.

- Чудо голямо - намеси се един грамаден господин облечен в кожа, навярно идващ от далечните земи на град Норт - в моето село всеки ден трябва да се бием с полярните мечки, които искат да ни изядат рибата, няк'во си зеленикаво животинче наречено Грост, убих и един гигантски космалак с крака, сетих се, че с братовчед ми взехме няк'ва чашка от няк'ви зомбитъ.

Настъпи гробна тишина.

- Ма ти си... Блейзър Йохансон - каза плахо магьосника от Грейтос.

- Е, и? - отговори с усмивка Йохансон.

Следващите четири часа преминаха без особени произшествия и сложни разговори, свързани с футболния мач между Грейтос Спорт и Грейз Юнайтет, който се бе провел преди два дни завърши 2:0 в полза на Грейтос. Под футбол, разбирайте игра без каквито и да е разумни правила с магическа топка, която в 80% от случаите не може да се уцели и се предполагаше, че зад победата на Грейтос Спорт стоеше факта, че две трети от отбора бяха магьосници, алхимици и телепати, но за нартийския футбол ще ви разкажа някой друг път. Точно в 12 часа на обед от обищината си тръгна последният кандидат, който се казваше  сержант Уилям Гредон.

- Болен си, моето момче - каза му строго Олин, който го чакаше на входа на общината - откажи се.

- Казах ти, Олин - каза сърдито Уилям - няма да се откажа. Дори ще спечеля!

- Всеки луд с номера си - въздъхна ядно Олин - Ще трябва да търся нов сержант.

Двамата се разделиха и всеки тръгна към своя дом. През това време градските глашатаи скандира следното:

- Утре започва най-великото състезание в цяла Нартия! Елита на Дериатското войнство и прочути магьосници от Грейтос ще се сражават за вас, не чакайте, а си купете билети още днес от касите на стадиона.

Вече се бе стъмнило, когато ковачите и търговците започнаха да затварят своите магазини и да се връщат по домовете си или да отидат в близката таверна.

                                                                                     ***

  Настъпи дълго очакваният ден. Още в 9 сутринта граждани и гости на града се опиваха да заемат местата си на стадиона. Естествено там беше и Лойд Томеролд, най-богатият човек в Хродонтаулн, заедно с своята съпруга Емра и дъщеря си Анелис, която беше най-красивата девойка в Хродонтаулн. Тя беше висока и стройна с кестенява коса и кафяви очи, носеща с скъпи дрехи направени от платове изработени в най-далечните краища на Нартия. Но това красиво създание разполагаше с интелект, който повечето жени нямаха. За нещастие нейният баща искаше да я омъжи за арогантният богаташки син Артог Русер.

Както и да е, нека се върнем към турнира .Стадионът представляваше една голяма кръгла гладиаторска арена (оттам и името на турнира), която имаше три големи порти:

Порта А -  от нея излизаха войните;

Порта Б -  от нея идваха гадовете предимно тролове и немъртви;

Порта В  - от нея се домъкваха в някой случаи... още гадове;

Публика наблюдаваше зрелището от трибуните, пазени от високите стени.

Часът беше точно 12.00.  Тогава Лойд Томеролд и кметът на Хродонтаулн, Фрейт Саулт се показаха на официалната ложа и градоначалникът започна своята реч:

- Скъпи съграждани! Днес ще наблюдаваме най-великите войни на Нартия. Тук са дошли велики войни от всички части на Дерият и прочути магьосници от Грейтос, за да се бият за голямата награда, а тя е 500 000 златни галеона за победителя на турнира, но това не е всичко, ако има втори и трети, те ще получат съответно по 100 000 и 50 000 златни галеона. Правилата са следните:

Турнирът се състои от три кръга в три последователни дни. Победител е този, който изпълни всички задачи и остане жив. Първият кръг ще се проведе днес и се състои от това, че участниците няма да се сражават помежду си, а срещу съществата, които ще излязат от Порти Б и В. Нека посрещнем нашите герои с овации.

В този момент се отвори порта А  и от нея излязоха 37 война под виковете на тълпата. Уилям бе въоръжен с къс меч, щит и облечен с сребърна ризница  с инкрустирани в нея малки бронзови монети. Блейзър Йохансон атрактивно се появи само по долни гащи, един гигантски чук и шлем с рога от нещо. Огромните му мускули привличаха погледа на жителките на Хродонтаулн и го открояваха от хилавите магьосници от Грейтос. Ще обърна внимание и върху още някой, а той е Артог Русер. Той беше тежичък, с мазно лице и лукави очи. Богаташчето носеше златни доспехи, а в ръцете си държеше мечът на рода Русер, както и щит със семейния герб, представляващ дракон с забит в него меч, което напомня за великата битка на прословутия Фройз Русер и Легендарния Черен Дракон, тормозил Хродонтаулн години на ред.

- Готови ли сте господа? - изкрещя кметът Саулт по магическия високоговорител -Някои от вас може да загинат, но помислете за награда. Нека турнирът започне.

Неочаквано Порта Б изхвърча от пантите си и от нея се появиха една дузина орки, тролове, зомбита.

- Блъ...хоръ - просъска едно зомби - Дъ ги убием!

- Ааааааааааааааааааааааааааааа - закрещяха противните създания и настъпиха към воините.

„Сега, като си помисля, май не беше добра идея да участвам" - помисли си Уилям и погледна към трибуните, където навярно беше Олин.

Миг по-късно младият сержант се боричкаше с едно зомби и се опиваше да се добере до меча си, който бе изтървал на земята. През това време Йохансон размахваше огромния си чук и с викове „умрете, гадини", трепеше орки и тролове на поразия. Видимо Русер не успяваше да смогне на атаките на един орк и в най-неочаквания момент зеленокожият неприятел отнесе главата на Русер с брадвата си. Богаташката „тиква" опръска всичко с кръв, а тялото се свлече безжизнено на земята. От трибуните започнаха да се чуват радостни възгласи.Тълпата обичаше зрелището и най-вече, когато войните загиваха. В този момент един магьосник също се сбогува с живота си.

- Бедния Артог - каза през сълзи Емра Томеролд на дъщеря си.

- Голямата работа - отвърна щастливо Анелис - Винаги съм го мразила.

- Дъще, не говори така - скара й се Лойд - някой може да те чуе.

- Той беше умен, богат, красив - Емра започна да защитава вече покойния Артог.

- Той искаше само парите на татко! - изкрещя Анелис и се обърна към арената.

А там бойците ставаха все по-малко. Уилям се бранеше с всички сили и успя да си спаси живота на няколко пъти. Когато и последния враг беше повален на арената имаше само 14 оцелели война. Радостни викове аплодираха героите.

- Браво - каза щастливо Саулт в магическия високоговорител - сега, моля отворе...

Но силен трясък от падащата порта В и последван от ужасен крясък, прекъсна кмета. Тълпата закрещя въодушевено:

- На ви сега, воини нещастни, ей ся умряхте!

От разбитата порта се показа един голям скален голем, който гледаше много лошо. Купчината камъни изрева още веднъж, но така изрева, че отнесе 4 воини в стената и те си заминаха от този свят милите.

- Момчета - заговори Йохансон - Аз предлагам някой маг да пусне магия, докато аз и тоя младок (и погледна към Уилям) му минем отзад и го утрепем.

- Ок - отговориха другите.

Един от малко останалите магове направи някакво огнено заклинание, което привлече вниманието на голема. Двамата воини се промъкнаха точно зад гърба на голема и Йохансон изкрещя:

- Ей, ти, гадино, обърни се!

 Големът взе, че го прие лично и метна по една по-голяма скала към двамата, обаче Йохансон използва чука за бейзболна бухалка и му върна камъка. Съществото просто се свлече на земята след удара и се превърна в камъни. Тълпата изрева от радост.

- Това са победителите от този кръг - крещеше Саулт - Поименно:

Блейзър Йохансон, Уилям Гредон, Скот Крадеца, Хрейз Бързака, Сириус Блейз, Нед Острието, Ото Касапа, Джак Алхимика, Срез и Сетириан Гроунзайн. Аплодирайте ги!    

Уилям се бе разминал на косъм от гигантската скална маса и сега лежеше на земята. Към него се приближи Олин и му подаде ръка да стане.

- Спаси се на косъм - каза сърдито старият страж.

- Срам те е да признаеш, нали? - каза захилено Уилям след като се изправи. - Аз успях!

Тогава при тях дойде и Йохансон.

- Здравей стари приятелю - рече той и прегърна Олин.

Уилям ги гледаше смаяно и учуден от ставащото, той се разкрещя:

- Ма вие се познавате! Ти си го накарал да ме пази!

- Е, не точно - промълви заговорнически Олин.

- Спокойно, момко - каза гръмогласно севернякът - добре се справи.

 - Блейзър беше командир на Северните имперски военни части - Обясни Олин - Оттам се познаваме.

                                                                                                        ***

Останалата част от деня тримата прекараха в най-популярната таверна в Хродонтаулн „Гостилницата на Хрейд", слушайки историите на Йохансон за приключенията му на север. Другите гости на таверната се редуваха да се здрависват с Блейзър и Уилям. Собственикът на заведението накара едно момче спешно да извика снимкографиста (снимкографът е изобретение на двама млади механици, което позволява автоматично да се създават чернобели портрети). Когато вече се свечеряваше, страноприемницата беше пълна с хора, там бяха и другите, продължаващи във втори кръг. По средата на един от многото разкази на Блейзър в таверната влезе един задъхан човек, който с всички сили продума:

- Време е, жребият за втори кръг започва. Хайде към площада пред общината.

След това последваха весели възгласи и цялата страноприемница се понесе към общината. Хрейд се опитваше да накара хората да си платят пиенето, но това се оказа невъзможно. Точно в 20.00 на главната тераса на общината се показа кметът Саулт и започна своята вълнуваща реч, която насъбралото се множество трябваше да изтърпи:

- Скъпи съграждани, днес завърши първият кръг на световно известния турнир „Арената на мъртъвците", много прочути герои загинаха, но ние трябва да продължим! Участниците, които продължават утре, ще се сражават помежду си. А ето как са разпределени те:

Блейзър Йохансон - Скот Крадеца, битката ще се проведе на градския площад, точно от 9.00;

Уилям Гредон -Х рейз Бързака, на градския пазар от 9.30;

Сириус Блейз - Ото Касапа, двубоят ще се състои на Арената от 10.00;

Нед Острието - Джак Алхимика, битката ще се проведе на градския площад от 10.30;

Срез - Гроунзайн, двубоят ще бъде  проведен на тренировъчната арена от 11.00;

А сега, скъпи съграждани, гости на града и вие, участници в турнира, приятна вечер.

Тълпата се разотиде и Олин реши, че най-добре за Уилям е да поспи, за да е свеж за битката.

                                                                                            ***

Уилям не можа да заспи цяла нощ от притеснение и вълнение от идващата битка. Олин, в чиято къща младежът живееше от няколко години, бе станал рано и заедно със жена му Олга, която също беше голяма по размери като съпруга си, бяха направили палачинки.

- Искаш ли палачинки, скъпи? - каза мило Олга на все още сънения Уилям.

- Да, благодаря - отвърна младият страж и ся прозя звучно.

Час по-късно „славният" беше на градския площад, обграден от голяма навалица от хора, искащи да видят предстоящия двубой. Срещу него стоеше Хрейз Бързака,който го гледаше лошо. Самият Бързак не беше толкоз страшен, с един нож в ръката, само по едни разкъсани панталони остарели кожени ботуши. Слънцето вече беше високо в небето и грееше ярко, когато реферите дойдоха. Те коментираха битката между Йохансон и Скот Крадеца, както и правиха всички други присъстващи на тази среща.

- Така - каза главният рефер - Правилата са прости. Позволено е всичко, без бъркане в очите и ушите. Използването на каквито и да е оръжия и магии е  напълно разрешено. Играе се до смърт. Повтарям - до смърт. Старт.

Тълпата блъсна двамата опоненти един в друг и двубоят започна. Хрейз се опита да прободе Уилям в корема, но стражът реагира светкавично и отби удара с щита си, след това ритна Бързака в слабините и Хрейз се свлече на земята, изпускайки своя нож. Окуражаван от тълпата, Нашия герой се готвеше да нанесе своя решителен удар и за посегна към Хрейз с меча си. В този момент Бързака се изправи, след което събори Уилям на земята и започна да го налага юмруци. Стражът не му остана длъжен и с всички сили успя да махне упорития воин от себе си, след което го срита в бъбреците. Бързака изрева от болка, което предизвика подигравките на тълпата, Уилям взе своя меч  и се засили към туко-що изправилия се Бързак. Вторият изкара моментално от ботуша си  малка кама и очакваше с нетърпение Уилям. Разяреният страж замахна с всички, когато Хрейз се наведе и заби камата в крака му. Уилям изрева, но мигновено се обърна и промуши Бързака в гърба. Хрейз се строполи на земята и в този момент всички рефери,лекари и погребални агенти се втурнаха към тялото. Олин успя да хване Уилям, който бе останал без сили и щеше да падне на земята. Йохансон и Олин се опитаха да спрат кръвотечението с един парцал, но без голям успех.

- Ей, лекаря! - изкрещя Блейзър - Ела да помогнеш на живите.

- Значи си победил - каза с усмивка Уилям.

- Нищо работа - отвърна Йохансон - забих му два чука и крадливото копеле падна на земята и умря.

- Хехе - засмя се Уилям - дали победих!?

- Естествено - каза мило Олин.

 В този момент Хрейз си отвори очите и продума:

- Ако се предам, колко ще взема?

Множеството, събрало се над него, се спогледа и тогава един от реферите каза:

- 2 златни галеона?

- Идеално, дайте ги на жена ми - продума Хрейд, след което издъхна.

- Имаме победител-  изкрещяха съдиите в един глас.

Но Уилям вече бе изпаднал в безсъзнание от кръвозагубата.

                                                                                      ***

Уилям се събуди на другия ден в градската болница. На един стол до леглото му стоеше Олин и си мърмореше нещо.

- Добро утро - поздрави Уилям.

- Честито, финалист си -каза иронично главният страж - почти не умря.

- Жив съм - каза щастливо Уилям -А сега трябва да отива на последния кръг.

- Отмениха го за утре - съобщи му Олин - Но за днес си поканен от семейство Томеролд на вечеря.

- Защо са отменили кръга? - попита с недоумение Уилям.

- Защо ли? - каза Олин - останахте само ти, Блейзър, Ото Касапа и Джак Алхимика, който също е в болница, ето защо. А сега се обличай и да вървим.

 Няколко минути по-късно двамата крачеха по главната търговска улица на Хродонтаулн, която минаваше през пазара. Почти всички търговци, занаятчии, търговци и обикновени продавачи поздравяваха Уилям и му предлагаха евтини стоки, за които твърдяха, че са древни и много скъпи предмети. Двамата стражи отидоха в „Таверната на Хрейд", където Йохансон се радваше на особено внимание. В момента, когато Олин и Уилям влязоха в страноприемницата се провеждаше турнир „Дериатска Борба" (Канадска борба)  след десет-петнайсет победи Блейзър реши да почерпи с бира своите приятели и да убият следващите няколко часа.

Вечерта Блейзър, Уилям, Ото Касапа, Джак Алхимика, Олин и още други хора(някой от тях бяха елфи, но това е друг въпрос) , бяха на вечеря в дома на Томеролд. Търговци и дипломати от близки и далечни градове се редяха да се здрависват с Йохансон като му обещаваха несметни богатства, ако се присъедини към техните армии.

- Не мога - отвръщаше категорично севернякът - трябва да гледам 500 овце.

Уилям бе запознат привлекателната Анелис Томеролд, но му се стори много красива за него. След десетките речи на кмета последва самата вечеря и скоро след това гостите започнаха да се разотиват. Уилям не беше в особено трезво състояние и се наложи Олин да го носи на гръб до дома си.

                                                            ***

На следващата сутрин слънцето грееше силно, когато Олин заля спящия Уилям с една кофа студена вода.

- Луд ли си? - изкрещя младежът.

- Хаха - засмя се главният страж - заслужи си го след снощи.

- Боли ме главата - измърмори сърдито Уилям - и съм целия мокър...

- Не се оплаквай - каза сериозно Олин - почти десет сутринта е. А трябва в 10.30 да си на Арената.

- Какво? - рече слисано младежът.

Няколко минути по-късно Уилям си обличаше стражарската униформа, с която щеше да се сражава. След това изхвърча на улицата и с всички сили бягаше към арената, като на гърба си носеше меча и щита си. Целият град беше опустял. Почти нямаше работилница или магазин, която да работеше. Пазарът беше празен, не като обикновено - претъпкан с хора, опитващи се да купят вкусни, но евтини плодове. На входа на Арената имаше опашка от хора, чакащи да влязат.

- Аз съм Уилям Гредон - представи се Уилям на стражата на входа.

- Влизай Уилям - каза весело стражата - няма как да не те позная.

- О, Грейд ти ли си това? - каза изненадано младият финалист в турнира - не съм те виждал отдавна.

- Дано спечелиш! - отвърна Грей.

 Когато Уилям влезе в коридора, който водеше към входа, от който излизаха бойците, Олин, Ото Касапа и Джак Алхимика бяха вече там.

- Добър ден - поздрави Уилям.

- Няма да е добър - каза кисело Ото.

В този момент портата се отвори и четиримата чуха виковете на тълпата и пристъпиха напред. Когато финалистите излязоха на арената, публиката ги приветства радостно и хвърляше рози на участниците. Блейзър взе една роза от земята и си сложа на ухото, след което се изпъчи гордо и предизвика овациите на публиката. Изведнъж земята се разтресе за почна да се пропуква. Хората започнаха да напускат местата. Силен взрив разцепи земята на две и събори войните на земята. Тогава от образувалата се пропаст се показа голяма ръка от огнена лава, след нея още една, те бяха последвани грозна глава,масивно скално тяло и дебели „горящи" крака. Чудовището изрева и разтресе целия стадион. Ото Касапа се изправи взе брадвата си от земята и се засили към „Огненото чудовище", което просто замахна с ръка и размаза нахалника във вече пропуканата стена, която ги разделяше от публиката.

- Трябва да убиете „огненият голем"- крещеше Саулт по магическия високоговорител - Този, който го убие, се превръща в шампион и взема голямата награда. Другият оцелял се обявява за втори и взима също парична награда.

- Тогава - каза Блейзър - Ти умираш.

Размаза главата на алхимика с огромния си чук.Тълпата изрева радостно, а грозното огнено същество се приближаваше към Блейзър. Севернякът даде знак на Уилям да заобиколи голема, а младежът се питаше да не би Йохансон да преметне и него. Когато чудовището беше достатъчно близо, то замахна с лявата с ръка към Йохансон, но смелият северняк я удари с чука си. Голема изрева и се нахвърли върху Блейзър. С светкавична реакция Йохансон се отдръпна на страни, но огненото същество замахна с лявата си ръка и го хвана за гушата. Блейзър изрева от болка. Неописуема болка пронизваше кожата му. Горещината на ръката на голема съсипваше северняка.Уилям бавно се прокрадваше от зад и изчакваше момента. Когато беше готов младежът се засили и заби мечът си в врата на чудовището, то изрева и пусна Блейзър, който се просна земята. Уилям успя да се докопа до чука на северняка и очакваш е следващия ход на голема. А той бе прост, просто се засили към стражата и щеше да го премаже. Уилям премисляше целия си живот, когато бе на 10 сантиметра разстояние от мутрата на огненото същество. Младежът изкрещя и размаза чука в главата на съществото. Самото то изкрещя и започна да се разпада на камъни. Тълпата беше в възторг.

- Уилям Гредон победи - крещеше Саулт.

За жалост, когато Уилям и Олин отидоха до тялото на Йохансон, той беше вече издъхнал.

                                                     ***   

След тази битка Уилям стана търговец, купи си къща и се ожени за Анелис. И така всичко беше спокойно до следващата „Арена"...