Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как просто да изтръгнат най-важната част от тях. Омръзна й. Реши да стане и да събуди другите.

-Кортана ставай. - Келли каза докато се прозяваше.

- Много е рано за къде да бързаме. - Кортана отговори докато си търкаше лицето във възглавницата.

-Хайде , тъкмо ще имаме време за закуска.

- Оффф... добре.

Келли се усмихна доволно. След това тя събуди братята. Минаха пет минути и те бяха готови.

-Какво мислиш да закусваш днес Келли.- Кортана пита развълнувано.

- Не знам. Каквото има ?- Келли отговори.

- Скучна си. А ти Акира ? Харуко ?

- Ориз със риба най-вероятно. - Акира отговори монотонно , а Харуко само поклати глава.

Кортана се нацупи. Те си взеха закуска от бюфета и се запътиха към най-близката маса.

- За какво мислиш , че ни викат във оръжейната ? - Кортана пита докато режеше пърженото си яйце.

- Най-вероятно за да ни дадат новите брони. - Келли отговори.

- Ооо какви си мислиш , че ще бъдат ?

- Предполагам , че от новите серии "Черна Мамба".

-Хохохох "Черна Мамба". Колко страшно.

Но преди Келли да отговори от вратите на закусвалнята излезе двуметров гигант екипиран със броня "Черна Мамба" модел №6 . Цвета на бронята бе черен, а шлема имаше оранжев визьор. На дясната му ръка имаше жълта лента както и на дясното му бедро. Той не бе целия в тази броня, обаче. На корема, сгъвката на лактите , под поясът и врата имаше черен костюм, еластичен. Същия като на войниците с ексо-скелет. Войникът бе придружен от двама командира. Те се бяха запътили към оръжейната и не обърнаха внимание на тях.

-Тези пък кои са? - Кортана пита доката дъвчеше закуската си.

- Нямам си  идея.- Келли отговори объркано. Братята не бяха заинтересовани. Те бяха по-заинтересовани от рибата с ориз пред тях отколкото този войник.

Отбора довърши храната си и се запътиха към дестинацията си. Те влязоха в средно голямата стая и отново го видяха. Броненосещия войник. Той стоеше пред тях с ръце скръстени зад гърба му. Същите два командира до него. Те посрещнаха отбора и преди Келли да пита кои са те един от командирите започна да говори:

-Добро утро отбор "Комодо", централа така ги бе нарекла, днес ще бъдете запознати с бронята "Черна Мамба" и всичките му различни под модела. Вашият капитан е вече екипиран и запознат с нея. Той ще ми асистира днес.

-Извинете , че прекъсвам, сър! - Келли каза.

-Но ние не сме виждали капитана от инцидента в медицинското крило.

- А разбира се. - Командира отговори.

- Вашият капитан беше инцидента, но след малко дисциплиниране се надяваме , че няма да се повтори. В същия момент войникът започна да си вдига шлема и под него беше Бен. Но той беше променен. Имаше различни белези по лицето , погледът му от усмихнат бе променен. Едни без емоции , без каквото и да е било. Просто един празен бял лист. Той нямаше никаква реакция, когато видя Келли и отбора. Свали си шлема и почна да говори за спецификите на бронята. Но Келли беше зашеметена. Тя не знаеше дали да се радва или какво изобщо да чувства. Това е Бен, но и в същия момент не беше.

Като довършиха с обясненията си двамата командира тръгнаха по техните задължения , а Бен започна да върви към стаята за симулаций.

- ЧАКАЙ !!! - Извика Келли на Бен.

-Няма ли да обясниш къде беше ???

- Обяснявам се единствено на главнокомандващите ми. Не съм длъжен да ти казвам нищо. Сега ти и останалата час от екипа тръгнете към сектор "С7" за да ви инсталират новите брони. След това елата в стаята за симулации. Ясен ли бях ? Келли гледаше объркана. Тя не бе чувала Бен да говори така стриктно. Той винаги беше мил и строг , но не толкова. Келли не знаеше какво да му отговори , а Бен просто продължи да върви.

- Какво са ти направили ? - Келли се питаше.

Те го прибраха на 06.08 в 16:30 часът. Той още бе целия в кръв и кал. Те бързо го отведоха в медицинското крило за да проверят да ли е добре , но те намериха нещо още по-добро. Серумът не просто е проработил , а даже му е подействал двойно.

-Интересно. - Дълбок мъжки глас се обади.

-Мисля , че е време да изпробваме проект "Медуза" - Друг мъжки глас се обади.

- Ако някой е против да говори сега. - Никой не се обади.

-Да започваме тогава.

Бен отвори бавно очи и видя , че беше легнал на метално легло , на ръцете , краката и корема му имаше метални ограничители. Опита се да ги свали но уви не успя.

- КАКВО СТАВА?! - Бен извика.

- ИЗМЪКНЕТЕ МЕ ОТТУК СЕГА!

- Хохохох , съжалявам, но това не е опция. - Женски глас му отговори.

-Моля?! Не е опция?

-За съжаление си бил неконтролируем, това не е приемливо.

-Ти пък коя си? И какво  ще направиш?

-Моля без грубости. Аз съм доктор Шивана. Нищо лично млади господине, но аз съм тук да си върша работата.

-И тя каква е?!

-Да затрия теб.

-Ха късмет.

-О , не ме разбирай погрешно. Не съм тук да те убия, твърде си скъп за това. Тук съм да убия "теб" в смисъл, че ще затрия спомените ти и ще ги заместя.

-Моля? - Бен за първи път беше изплашен през целия си живот. Ами отбора му? Келли?

-Е предлагам да започваме! - И когато го каза, от леглото на което лежеше Бен излязоха роботски ръце с игли на края. Те се забиха в Бен и той загуби съзнание. Но освен доктор Шивана помощничката й, доктор Елизабет знаеше, че това не е редно. Нямаше как да сложи край на цялата операция, но имаше начин да го спаси. Начинът по който те затриваха спомените му беше чрез инжекции в слепоочията и промиване на мозъка. Но Елизабет имаше план. Тя беше скрила спомените му и да ги отключи трябваше да бъде казана фразата : "Б3 Х7М1Н". Уви само това можеше да направи за него. Тя го виждаше всеки ден в продължени на месец и половин как го мъчат. Заместват спомените му с военни стратегии и друга военна информация. Ако кажеше фразата докато беше запленен нямаше да помогне. Трябваше да чака докато го освободят. За съжаление Шивана разбра за плановете й. И нареди Елизабет да бъде екзекутирана. За щастие файловете и бяха на флашка, която се намираше в стаята на единствения човек на когото знаеше , че ще спаси Бен, Келли. Елизабет знаеше, че умира за правилното нещо. Тя умря с достойнство и би го направили пак.

Преди Келли и останалите да отидат към стаята за симулаций трябваше да се екипират с новите си брони. От оръжейната се запътиха към специалното крило , където ще си ги получат. Келли още беше разтреперана от конфронтацията й с Бен. Не знаеше какво става , но и нямаше какво да направи. Затова изпълняваше зададената им задача от Бен. Когато влязоха в специалното крило те бяха посрещнати от един от главните учени , които създадоха костюмите. Техните бяха специални модели и затова трябва с голямо внимание да бъдат третирани. Учения , които се представи като Уолбърт , започна да ги води към тяхната нов екипировка. По пътя Кортана погленда Келли с притеснение в очите. Тя самата не знаеше как да се чувства в такава ситуация. Все пак цял живот тя само знае тренировки. Емоциите винаги бяха ниско в листа с приоритети. След малко вървене те най-накрая пристигнаха. Пред тях стояха : "Сокол" , "Бяла Пантера" , "Бик" и "Носорог".

- Броня №54. Кодово име "Сокол". Предназначена за Келли , тази броня беше специална , както и всички останали. За Келли решиха , че нейната трябва да бъде лека и мобилна. Затова "Сокол" бе специално проектирана да бъде лека и не дебело укрепена. Тя пак устояваше на патрони , но не можеше да поеме същото наказание като "Черната Мамба" на Бен. Освен това тя имаше и специална чанта на гърба й със специален , подобен на тръба , накрайник носещ името "Спасителя". С този уред тя можеше да лекува на място наранен. Естествено броните бяха създадени да поемата възможно най-много щета преди да се счупят , защото дори и те си имат лимити. Този уред имаше способността да лекува рани от патрони като накрайника , когато включен , изстрелваше нежна червена светлина , която лекуваше раната , да спира кравоизливи и други тъй подобни , но дори и той си имаше лимит. Неможе да израства крайници нито да връща от смърт. Освен "Спасителя" Келли разполагаше и с най-различни джаджи за хакване. Оръжията , която тя носи са : снайпер , високо калибрен пистолет и 2 гранати.

-Броня №63. Кодово име "Бяла Пантера". Предназначена за Кортана. От всичките брони тази и най-тънката , но и най-мобилната. Тя идва със специално устройство за стъпалата , което позволява на Кортана да скача по-високо , тича по-бързо , да катери различни  повърхности и имаше повече сила с ритниците си. На гърба й има инсталиран уред с който тя може да се "плъзга" във въздуха и да може да се насочва с голяма прецизност. Също така на ръцете си има вградени остриета направени от неръждаема стомана и дълги 45 сантиметра. Те имат и плазмена част по краищата. Оръжията с които разполага са две малки картечници. Това и позволява да бъде супер мобилна по време на битка и супер ефективна в борба отблизо.

-Броня №77. Кодово име "Бик". Предназначена за Акира. Средно тежка броня. Не много лека , но и не много тежка , което позволява както и мобилност така и повече защита. Бронята идва с прожектор на гърба , които излъчва плазмен щит с диапазон от 20 метра. Този плазмен щит може да направи куршуми , ракети , гранати и други  амуниции безполезни. Има и гранатомет с два вида гранати. Единия обикновени взривяващи се след няколко секунди след изстрелване , а вторите бяха огнени. След изстрелване , когато се ударят в повърхност те пламват. "Бик" има на разположение и пистолет който изстрелва по-малки гранати , но за сметка на това те се залепят за целта си и трябва с помощта на пистолета да се взривят и не на последно място автомат с под барелен гранатомет , които може да изстрелва само една граната и после трябва да се зареди. Всички тези неща правят "Бик" много способен срещу голяма група от враждебни сили. С помощта на гранатомета може да разрушава различни прегради които пречат на отбора.

-Броня №98. Кодово име "Носорог". Предназначена за Харуко. Най-тежката броня от всичките. Досега броните тежат от 500 килограма  с изключение на Кортана , която тежи 200 килограма , но "Носорог" тежи 1 тон, което не бе проблем защото серумат им даваше сила и издържливост. Най-дебелата от всички може да поеме много повече наказание от другите , но заради тежестта си мобилността й е много малка. "Носорог" има в арсенала си тежка картечница "Голиат" , която може да изстрелва шест хиляди патрона в минута с шест барела , които се въртят , но за да се подържа картечницата Харуко трябва да носи батерия на гърба си , която е в дебело защитен кейс. "Носорог" също носеше и пушка със съчми с името "Разорителя". Тя можеше да изстрелва освен обикновени амуниции и пламтящи. Те бяха изключително ефективни в борба отблизо тъй като , вместо обикновени съчми те бяха  парчета магнезий. "Носорог" бе създаден да стой най-отпред и да попива патрони докато той къпе нападателите му с неговите. Целта му е да разрушава всичко по пътя му.

-Броня № 100. Кодово име "Черна Мамба". Предназначена за Бен. Може би най-добре балансираната броня от всичките. Тя беше среден клас , както "Бик" , имаше мобилността и защита. Тази обаче имаше специални мини ракети в трапеца на бронята. Освен това имаше и 2 резервни пистолета в бедрата. Имаше същите остриета като на "Бяла Пантера" , както и подобни подобрения на стъпалата , но не толкова добри като нейните. Целта и беше да бъде златната среда. Да има от всичко по малко. Идва с : автомат , високо калибрен пистолет 1 плазмена граната и една обикновена.   

Меко казано отбора беше впечатлен. Бяха изумени какво са постигнали учените. Можеха да постигнат толкова много с тях.

- Не са зле май , а ? - Уолбърт пита с тънка усмивка на устните си.

- Това ще помогне. - Харуко каза монотонно , но с опасна усмивка.

- Да ви екипираме тогава ! - Уолбърт каза докато сочеше на другите учени да включат машините.

Всеки един от екипа застанаха по местата си. От Земята излязоха четири метални ръце и още трима учени започнаха да слагат броните. Четирите ръце и учените работеха едновременно на човек за да ги сглобят. Започнаха от стапалата и се издигнаха до главата. След 5 минути сглобяване те бяха готови.

- ХОХОХОХ ТОВА Е СУПЕР !!!!!! - Кортана се провика.

- О , дааааааааа. - Келли отговори развълнувано.

Братята неконтролируемо се смяха.

- Ще ви трябва малко време да свикнете с броните. Затова , моля ви , внимавайте. - Уолбърт каза с микрофон от съседната стая.

- Ясно. - Келли отговори.

  След двайсет минути свикване Бен дойде и поведе отбора до стаята , която бе голяма 5 километра широка на 5 километра дълга. "Стаята" беше цялата бяла на малки черни квадрати. Бен помаха с ръка във въздуха и изведнъж от бялата стая се превърна в стрелбище. Бен започна да им обяснява за оръжията , които ще носят и как да ги използват докато са в броните. Бен отбеляза , че изглеждат добре в тях , отиват им. Той ги тренираше в продължение на 12 часа. От стреляне до как да се движат ефективно с тях. Отделяше специално внимание на Кортана , обаче защото нейната броня бе най-трудна за използване. На Харуко му обясняваше и показваше как да използва "Голиат" и "Разорителя" на 100%. Не отне много време на Акира да свикне с бронята си , но беше далеч от перфектно , обаче е прогрес. За първи път отбора вижда "Спасителя". Тази малка синя кутия с черни ленти. Бен обясняваше на Келли как работи , как да го презарежда , а докато говореше тя забелязваше колко много се е променил. Лицето му бе прекрито зареди шлема на бронята , но това не пречеше на Келли да види как маниерите му са други. От закачливия  му тон , до монотоннен глас без емоции. Тя го гледаше и го съжеляваше.

Като свърши тренировката отбора отидоха до баните за душ , след това вечеря и добре заслужен сън. След банята Келли беше в стаята си и се преобличаше докато забеляза тази малка бяла флашка да седи на бюрото й. Тя не знаеше какво прави там , но за сега гладът й бе по-важен от някакви си флашка. Облече се и се запъти за закусвалнята. Когато пристигна видя , че Кортана , Акира и Харуко вече си бяха взели вечеря и седяха на една маса близо до прозореца. Келли си взе от топлата витрина паста "Карбонара" и вода и потегли към масата.

- Е , как са ви броните ? Харесват ли ви ? - Келли пита докато сядаше.

- Мисля , че са страхотни ! Ще ни подобрят бойната ефективност със сигурност !. - Кортана отговори ентусиазирано.

Те продължиха да си говорят докато Келли видя Бен да вечеря сам на най-крайната маса. Той тъкмо довършваше вечерята си. Взе таблата си и тръгна към коша за да хвърли отпадъците си. Келли се чудеше дали да го заговори или не ? Но след едно кимване от Кортана Келли стана и отиде да говори с него. Отбора я гледаше внимателно.

Келли го заговори , когато той си оставяше мръсните прибори.

- Защо вечеряш сам ? - Тя го пита.

Той я погледна учудено.

- Защо да не ? - отговори Бен с ясна досада в тона му.

- Как така защо Бен ? Седиш сам като някакъв особняк. Ела при нас. Не сме те вижда ли от почти 2 месеца. Ела тък...

Но тя бе прекъсната от Бен.

- Какво искаш Келли. Ако е нещо незначително като защо вечерям сам , смятам да си тръгвам.

Това само ядоса Келли.

- Моля ?! И какво ще правиш ?

- Не е твоя работя какво правя аз в свободното си време. Предлагам да спрем дотук.

Тя вече не издържаше. Усещаше как ще избухне всеки миг.

- БЕН КАКВО СТАВА ??? КАКВО ТИ СЕ СЛУЧИ ?! - Му извика тя вече неможейки да се контролира.

- Слушай ме много добре Келли. - Започна Бен бавно да отговаря.

- Не ти дължа нищо , и няма да ти кажа нищо. Лека вечер Келли.

- НЕ ! ВЪРНИ СЕ ВЕДНАГА И ЗАПОЧНИ ДА ОБЯ...

И в този момент Келли получи толкова силен шамар , че падна на земята. Кортана веднага се изправи и отиде да помогне на Келли.

- Какво правиш ?! - Кортана го пита ядосано.

- Тя прекали. - Каза той студено.

Кортана не можеше да приеме , че някой така ще се държи с Келли и замахна юмрук към Бен. Той умело и бързо клекна удряйки я в стомаха с такава сила , че я изстреля до другата част на закусвалнята. Братята се изстреляха към Бен за да защитят Кортана и Келли , но и двамата не знаеха с кого си имат работа. Бен изстреля юмрука си право в лицето на Акира , удряйки го , но той бързо се взе в ръце , Харуко се опита да повали Бен , но бе посрещнат с коляно в носа. Акира скочи във въздуха , готов да ритне Бен в главата. Бен беше твърде бърз , обаче. Хвана му крака и го хвърля на земята. Келли използва момента , тя бързо се изправи и докато Бен хвърляше Акира тя го удари в стомаха. Бен отново бе твърде бърз. Хвана и ръката изкълчва я , така че тя да извика от болка , но той не бе свършил. Същата ръка , която държеше я ритна с коляно и я счупи , хвана левия и крак , но стъпквай го , което в резултат капачката на коляното й влезе навътре и тя извика отново от болка. Най-накрая екип дойде. Един от капитаните извика на Бен да спре и той го направи. Пусна счупения крак на Келли и се отдалечи. Екипа събра победения екип и ги пратиха в медицинското крило.