23.02.2008 г., 18:29 ч.

Аскетична приказка 

  Проза » Други
1001 0 1
2 мин за четене

Ти знаеше ли, че дърветата

със корени дълбоко вплетени в земята

и с върхове стремени в небесата

разказват прастаринни приказки. . .

Веднъж ги чух да си шептят

за хората от някакъв забравен

в недрата на гората град.

Живеели там най-праведни светци,

но всички те били сакати,

безръки - да те помилват,

слепци - не ще поплачат с теб,

че твърде много са грешили

и без жал отсекли си ръцете,

един на друг очите си изболи,

та нивга веч да не желаят

това що било е на друг

и никога да не познаят

живота си до нечий друг.

Но случило се тъй,

сред тях  дете  се  е родило.

Заплакало от първия си ден,

отрочето немило,

че няма кой във скута си да вземе

изпратен им от Бога дар . . .

 

 

Ти знаеше ли, че дърветата

умеят да разказват приказки?. . .

Аз вече знам.

© Гери Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е много интересна твобра,идеята е добра,но ми се струва,че може още да се развие.

    Живеели там най-праведни светци,
    но всички те били сакати,
    безръки - да те помилват,
    слепци - не ще поплачат с теб,

    Харесва ми като цяло,представих си го.
Предложения
: ??:??