АТОВЕ И МАГАРЕТА
(басня)
Конете почнали да спорят.
И стигнали дори до бой.
Обора щели да съборят...
Какви чифтета, Боже мой!...
Хвърчали яките текмета...
Искри изскачали от тях.
И работата тъй подета,
не била работа за смях!...
Конете били от Балкана
и имали балкански нрав,
затуй не чакали покана
да съдят кой е крив, кой - прав...
Но не били сами в обора...
Магарета стояли с тях.
Макар да не били във спора,
те яли конския пердах!
О, изводът е, да го знаеш!
Щом атовете водят спор,
край тях недей да се мотаеш,
че от това ще видиш зор...
© Христо Славов Всички права запазени