***

   Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо -  някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с нейната същност,чиито произход, начало и израстване, самата тя, не знаеше и не помнеше. С отварянето на  очите си блестящата светлина на милиарди избухващи искри я заслепи. Повдигна се и с премрежен поглед се огледа. Чувстваше слабост, но и кипежа на бушуващата нова сила. Няколко кратки мига се изплъзнаха от плитката на течащия жизнен поток и нейната аура, сякаш въздъхна и се намести, сгъсти и придоби пълната си форма. Даника усети силата на чистото сияние. Дълбоко в нея разпукваха пъпки от цветни  енергийни трептения. Зави и се свят от живите цветове, които на вълни оцветяваха пода и непрестанно се вълнуваха от почти недоловимите и движения, приличащи повече треперене. Висшата светлина я обгръщаше, галеше, намяташе се около нея и отразяваше красотата на залата, в която се намираше. Куполът беше едно безкрайно небе. Спираловидно наредените сребристи облачета, като стотици малки стъпала се сливаха в безкрайността. През тях, над тях и под тях светлината струеше, подскачаше и се завърташе, изпълнявайки някакъв танц  и избистряйки далечното тъмно небе в кристалната синева на едно спокойно величие. Величието на Сияйната Аурис. Даника раздвижи глава.  Сякаш от нищото изникнаха облите форми на дълго бюро, блестящо във  всички цветови нюанси на спектъра. Последва го огромен и носещ се из пространството трон, върху който седеше, съвсем небрежно подпрял с ръка величавото си лице един Висш, чиито зеници неспирно се оцветяваха от всички възможни цветове на дъгите,като в поредица от движещи се кадри.” Уау! – затрептяха мислите на Даника,- Въобще съществуват ли толкова много дъги?” Не успя да даде предположения за някакъв смислен отговор, защото пред нея се изпречи красивото и блестящо лице на още един Висш, плискащо вълни от възмущение. Даника инстиктивно се приплъзна назад, защото само някакви си милиметри я отделяха от тази красиво сияеща образност на непознатия.

       - Ехоо! Ако си свършила с огледа на брат ми, обърни се към мен! Все пак си моят празничен подарък…- трепета, мелодичността и самата звучност на гласа на Висшия, леко погъделичкаха нещо дълбоко в Даника, сякаш невидима ръка беше бръкнала там и дърпаше и навиваше на пръст тънка светлинна корда. Тя нямаше време да подреди видяното и чутото в ума си, когато красавеца с глас, водещ почти до опиянение и обърна гръб и продължи да говори :

       - Емил, имам чувството, че двамата с Налл ме взимате на подбив! Решили сте да ме изкарате от правия, светлинен път, но аз следвам просто традициите на Величайшия ни баща, Светло му Новорождение. Та и той е обичал различните спектри на Висшите дами, та поне аз да наследя нещо полезно от него. Все пак, ти и Налл, наистина се шигувате с моята скромна сияйност. Ти решаваш да ми дадеш право да избера – ново изпитание или да се слея за постоянно само с една Висша аура, а Налл ми достави две нисши, едната трепереща и ръсеща лютив прашец, другата гледаща ме така все едно ще я изпия до дъно и никога повече няма да се прероди. И това вашето ако не е за съжаление…Въобще ли не можахте да измислите нещо, което да ме зарадва, като например пълна светлинна свобода, хиляди нови Висши дами – нежни и трепетни и готови за сливане….

Женски смях прекъсна поредицата от сладникавата какофония от думи, приличаща повече на песен :

     - Скъпи ми, родни Рааф, поне веднъж остави сладката си благозвучност само за себе си и изчакай поне един от подаръците да се прояви в цялото си великолепие.

Мага преметна дългата си туника, около едната си ръка и махна с другата в пространството. Купчинките розов прашец, които се сипеха от малката Наая, последваха движението на Висшата и като по команда се стопиха, попивайки в живия, вълнуващ се под. Сияещи коси в маслено-зелени искри, бледо овално личице и изваяни от светлинните потоци нежни черти се появиха в яркостта на заобикалящата светлина. Две лъчисти, но наситено тъмни очи, блестящи със звездни потоци в зениците, уплашено заоглеждаха наоколо.

     - Наая! – не се стърпя Даника. Изправи се и се опита да стигне до превърналата се в прекрасно изваяно същество нисша. Подмина я. Светлинен поток, сякаш забавил образите, но усилил движенията я запрати в блестяща ново изникнала от пространството колона. Мекотата на овалната колонада я спря, но не я нарани.

     - О! Това вече е интересно. – заговори нахалният Висш, който се оплакваше от подаръците си, само допреди малко. – Откъде такава бързина в една нисша…Мнеее…Интересно. – Сияещата аура на Рафаил се беше материализирала точно до тази на Даника. Огнените му блестящи коси плуваха в пространството, а красивото му озарено лице от живи и постоянно променящи пламъци, вместо очи, заискряха. – Я да те видим с кой Висш си се позабавлявала…- недовършвайки думите си, той протегна ръка да докосне Даника. Тя светкавично се извърна в опит да се защити,но се сблъска в нечии светлеещи гърди. Силната длан я хвана, стисна, извъртя и тя се намери вече зад стената на нечия гъста аура.

    - Това вече е проблем…- смехът на огнения отекна в пространството,повтори се като хиляди звънчета и успя даже да раздроби няколко облачни стъпала, от които полетяха пухени късчета. – Не очаквах след поредната ти студено светлинна тирада да се появиш и особено така…хм, ненадейно. – Докато говореше, Рафаил бавно се обърна, сякаш смяташе да се върне към мястото, където бяха брат му и Мага, но само след миг светкавично обърна ход в опит, отново да достигне и докосне Даника. Силният заряд изплюща като камшик върху протегнатите пипала огнена енергия – сребристото и огненото изсъскаха.

     - Оууу! Това заболя да му се не види! – изрева той възмутен. Буреносни кълба блуждаеха над главата на прекалено светлият сребрист Висш аурист, зад когото, всъщност се намираше Даника. Тя не успяваше да надникне през него и да види какво всъщност става. При всеки опит на Рафаил да  я докосне, тя биваше извъртяна заедно с този, който сякаш я пазеше. Смях - силен,звучен и звънлив като ромон от поточе се разнесе.

     - Предай се Рааф, родни мой! -  Мага се смееше и от нея се сипеха малки пухкави цветчета от звездички. – Той няма да ти позволи да я пипнеш…Не, че не желае, но не може да ти позволи, защото тя е част от него и той част от нея, а както сам знаеш, нашият неопетним Налл е твърдоглав и особено придирчив към собствената си личност, в този случай и към личността обвързана с неговата.

     - Не вярвам! – Рафаил беше спрял опитите си и изумено се вглеждаше в своята родна, пожелала той да се роди от Светлата Аурис. Да, тя изглеждаше неописуемо щастлива и развеселена. Такава той не я беше виждал отдавна, още преди  времето на  претопяването на баща им, чието Светло Новорождение все някога щеше да пребъде. Не, Висшата жрица на Аурис не се бе смяла с цвят от доста светлинно време насам. Сега, обаче Мага го правеше и хиляди нюанси се виеха около нея, показвайки цялата прелест на една щастлива и развеселена Висша. Освен възвръщане на Висшият му роден, другото което би развеселило толкова много Мага, беше Налл да заприлича поне в нещо на нормален Висш, а не на идеално миниатюрно съвършенство на Великата Сияйна Аурис.

     Натаниелл трептеше буреносно. Беше ядосан на своята аура. Беше се възкачил в светлинната си сълза*, захвърлил мантията, която все още имаше полепнал лютив прашец от неочакваната разходка до земите на Айда и отпуснал в небитието на чистият светлинен поток. Хубаво беше да се очистиш от влиянието на прекалено нюансиращи аури. Особено беше раздразнен от това,че се наложи да опетни себе си с онези двама вампери. Те бяха една безмерна празнота,изпълнена с мътното безцветие на хиляди нисши аури. И докато просто се опитваше да очисти златисто-сребристата си същност от замърсителите, целия изтръпна отведнъж, подскочи, излетя и грабвайки в движение нечие покривало по пътя на летежа си се намери в залата готов да атакува Рафаил. И всичко това, заради дразнещата малка нисша, която имаше наглостта да оспори властта му. Опитите на братовчед му да се докопа до нисшата караха аурата му да плющи и напада, все едно беше застанал срещу армия от вампери.

     - Вярваш или не, нашият светъл и пресветъл Налл, Светлият ни генерал вече има своя достойна Висша половинка.- звънко заяви Мага, прекъсвайки целият енергиен поток от щипещи мисли в Натаниелл. – И между другото, аз като Ваша родна, мога с гордост да заявя, че напълно съм доволна от избора му. Последвалите играещи светкавици по пода на залата постигнаха напълно обратен ефект на първоначално замисления, заради който бяха излезли от ръцете на Налл. Смехът на леля му се поднови с още по-голяма сила и цветност. Тя, наистина беше неистово дразнеща, понякога и дори той не винаги успяваше да скрие надигащото се и гънещо се дълбоко в него възмущение.

        - Неопетнена да остане Светлата Аурис, но Налл, готов си за спор вече за трети пореден път през едно съвсем кратко светло мигновение. Това вече е огромен напредък! Може пък изпиването на двамата  вампери, да те е направило по -податлив на желанията на другите и ти вече с удоволствие да ги изпълняваш.

      - Да не си яла от чесновите хлебчета! – изръмжа и Натаниел насреща. Но със студената и властна пресметливост, която притежаваше като Висш, беше наясно, че е поставен в ситуация в която не беше попадал до сега.Това го караше да се бунтува сам срещу себе си. На всичкото отгоре Рафаил нагнетяваше положението, но това беше приемливо за огнената аура на братовчед му, но мълчанието на Емануил и пълното му безпристрастно отношение вече беше нещо ново и за самия него.

       - Емануил ще вземеш ли отношение или като Висш жрец изпробваш нов вид поглед, наречен „напълно незаинтересовано блуждаещ из безвремието”?- изръмжа му насреща Натаниелл.Винаги наричаше с пълното име по-големият си висшестоящ братовчед, само когато му беше ядосан.Това се случваше рядко, защото двамата се допълваха взаимно – единият светъл до опасна и студена прекрасност, другият - пълен с енергия и цветност до безгранична мъдрост. Ако единият беше изпаднал в ярост, другият беше ключът към потушаването и, ако другият беше изпаднал в без времева скука, първият беше решение за измъкването от подобен род неинтересно и твърде безцветно блуждаене.

      - Отношения и страни в семейни разпри и недоразбирания, както сам знаеш, не взимам. – погледна го хитро главният жрец на Аурис. В дъговидните му зеници се появи малко игриво зарево, приличащо на златисто пламъче. – А и в момента повече ме вълнува защо твоята нисша, пардон, Висшата ни посестрима, иска да защитава малката. Така ли правеше и там? – обърна се Емануил към Мага.

     - А ти как мислиш, прекрасни мой? – засмя се тя, отвръщайки му. -  Мисля, че нашия сияен генерал беше призован от силата на новата ви посестрима, а не чак толкова от желанието да зарадва Рааф с някоя нова играчка, че да не му е твърде скучно с познатите му аури на Висшите дами.

       - Скъпа ми,родна лельо, мисля че за пръв път в своята сияйност, ти просто грешиш! – гласът на Натаниелл, звучеше студено и тежко. Думите му, сами показваха, че нетърпяха възражение или посмелият да го покаже ще съжали веднага за своята недосетливост. -  Няма как да съм се обвързал без да го искам. Ти сама го знаеш,а и просто се водех от нуждата да подаря на Рафаил нещо, което би го зарадвало и още по – важното, би го накарало да се кротне поне за малко. И така вече почти целият Сияен двор, с малки изключения, е изпробва на цвят, вкус и аромат от неговата Височайша особа. Липсват му, единствено, няколко зацапани петна от някоя нисша, с която да се слее и позабавлява,просто защото не го е правил преди.

     - Налл! - Мага се изправи в цялото си величие. Погледът и святкаше възмутено, но не и яростно. – Казах ти – ти направи своя избор! А веднъж направен - доведе до това, че се сдоби с твоя сливаща се аура.

    - Един Висш не би могъл да има…- опита се да се намеси Рафаил в разговора на двамата.

      - Напротив, скъпи ми, братко! – прекъсна го Емануил, който тъкмо се изправяше и след като махна с ръка, за да заличи бюрото и носещият се из пространството трон се понесе към Наая. Тя беше престанала да плаче и  мълчаливо  беше слушала разговорите на Висшите .

Даника беше ядосана от чутото. Трябваше и малко време, за да осъзнае, че всъщност това, което беше в нея, беше част от този надут Висш аурист, за нея чист вампер, само че по излъскан отвън. А и на всичкото отгоре с играта и действията си, той я беше превърнал в нещо като негова държанка. „ Аааа! Не! Ама хич не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” – възмути се цялата и същност. Но още преди да излее потокът на яростта си върху съответния сияен Висш, тя видя как другият се плъзна към Наая.Реагира светкавично -трепет на едно мигване пред светлината я изстреля пред Емануил.

      - За да я пипнеш първо трябва да минеш през мен! – екотът от гръмотевичния клас, излязъл от нея, стресна Даника, даже повече от думите на огненият Висш:

     - А, стига де! Дал си и част от способността за тътен и грохот в едно?!  – Рафаил се кискаше ,въргаляйки се в пространството, като голяма топка от пухчета . – Това вече е забавление за моята аура…Ще ме претопите от чудесата на последните ви Висши решения!

     - Налл, прибери другата си ауристична бръмка в покоите си, за да и обясниш на дълго и широко някои от Висшите закони тук!Като например, най-важния, че на мен не се обявява директно единоборство, особено от женски аури.  – спокойно, но съскащо, като ветровита вихрушка избоботи Емануил.

     - И какво да я правя там? Тя едва ли ще поеме нещо от обясненията с попарената си от чеснова лютивост ауристична сърцевина. – отвърна му ,не по-малко остро Натаниелл. Изригвания на постоянно движещи се енергийни кълба сега пламтяха около него. „ Как съм и влял подобна сила и кой я знае с какво ме е оцапала?” – плющяха мислите му.

    - Ама, чакайте сега? Това не бяха ли моите два подаръка? – възмутено се намеси Рафаил.- Кой подарява, а после решава, че ще си вземе подареното да го използва за себе си?

- Един път си замълчи в името на Сияещата Аурис! – се сляха гръмовните гласове на Висшият жрец и неговият генерал. Няколко огромни пукащи вълни изпълниха пространството. Емануил се опита да заобиколи ,застаналата пред целта му Даника, за да стигне до Наая, а Налл се опита да изтегли дразнещата нисша от пътя на Висшият си братовчед. Една сфера профуча между светлинните потоци и на двамата, избута ги и затвори двете нисши. След това се разтвори в пространството.

    - Мага! – възмутено се сляха три гласа.Висшата се изправи, отви туниката си и напълно спокойно я нагласи около себе си, а после изглеждайки всеки един от тримата Висши отвърна:

- Като се разберете момчета, тогава ще ви върна играчките, а дотогава…- и тя замълча хитро, последователно премествайки погледа си от един, на друг. – Както си и мислех…Светлинно ви спокойствие, драги ми родни! – завърши тя и само след миг в залата бяха останали само тримата.

Следва.

Речник и обяснителни бележки:

*Аурата излъчва енергия, съдържаща информация за личността на човека, за начина му на живот, за мислите и чувствата. С учудваща точност аурата отразява  умственото, физическо и духовно здраве. Според специалисти изучаващи индивидуалните характеристики на човешката аура - нейната форма, големина, плътност, цветова палитра - зависят от степента на развитие на конкретния човек.
(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата, както и от различен вид литература)

**Вампер – енергийни вампири, изпиващи цветната аура. Производно от вамп и енергия. Претопяващи…

***Аида е етиопска принцеса, държана в плен в Египет, която се жертва за народа си. Тя е главна героиня в едноименната опера на Джузепе Верди. По думите на либретиста на операта името би трябвало да звучи Аита, но за благозвучие е променено на Аида. Според една теория името е сродно на арабското Айда със значение ** ‘посетител, възвръщащ се’. Според друга, идва от френски и означава ‘помощник’. Според трета означава ‘щастлива’ на италиански.

****Налл, съкратено от Натаниелл -    i'el/il - Бог (иврит). или светлина, огрян от Божия светлина -  Габриел, Даниел, Емануил, Михаил, Натаниел, Рафаил, както и Илия, Елисавета са примери за намесата на старозаветния Бог в имената. Подобно на "слав" в славянските имена, "ил" е най-често срещаната частица в имената идващи от иврит.

*****Тамянът (на арабски: лубан) е ароматната смола, стичаща се от кората на дърветата от род Boswellia. Тя се използва за производство на обреден тамян, но също така в парфюмерията и козметиката.(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата)

Огнища на Яснотата – вид  ритуални огнища , в които гори виолетово-син пламък. В тях Висшите ауристи могат да разгледат как някой е преминал изпитанието или какво става в останалите куполи.

Сълза* - Вид сфера, свободно носеща се из Сияйното пространство, в която се намират покоите на Висшите ауристи.

Налл(Натаниелл*) – аурист – висше ниво с виолетово-синьо сияние и силна дарба да изчиства аури.

Даника – средна аура – за един живот е преминала три нива – а  това е неправилно. Счита се, че се опитва да се изкачи без право на това до висините на Аура – светът на Висшите ауристи.