Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, къде пак се отнесе? Все пак снимам твоя филм, забрави ли? Съсредоточи се поне малко и стига си пушила! Целия екип одими. Кажи как да наредим стаята за сцената с войника.
Мургав мъж на средна възраст я гледаше гневно през кълбетата цигарен дим. Режисьорът на нейния филм. Снимаха филм за великата Ава.
Преди две години един журналист написа книга за нея. Хареса му се историята на едно малко момиченце, станало свидетел на жестокото убийство на родителите си. Така писаха вестниците тогава - жестоко убийство. След смъртта им била настанена в приют, но един ден богат благодетел се влюбил от пръв поглед в малката Ава и я осиновил.
Детето с маслиновите очи и девствено бяла гръд.
От малка се харесвал ...