Здрастиии! Мога да започна да ви заливам с всевъзможни истории, разказващи за неизмеримата ми каръщина и глупост, но реших първо да ви запозная малко със скромната ми личност, започвайки от ранна детска възраст. Нашите искали момиченце, даже две. Е, имат ги. Сестрата по-наподобява женско или поне се опитва, сиреч полага няк‘ви грижи да изглежда и ухае човешки. Аз…Понякога.

Още като съм се родила съм изкарала акъла на половината санитарки в болницата. Мама и до днес е изумена как може от нея да излезе толкова ужасно нещо, ама к‘во да прави, приела си ме е - маймун , не маймун - неин съм си. Не стига, че горката жена се е мъчила да ме изкара от себе си има няма 10 часа, ами и накрая излиза нещо приличащо на смеска между павианска задница и анорексичен шарпей. Естествено бабите във възторг: ,,Ух на баба най-хубавото детенце“. Като се гледам на снимки ми става ясно, че или много хубаво лъжат тия жени или не са им улучили диоптъра в оптиката. То единственото по което ми се е различавало лицето от задника е била косата, те най-хубавата съм била. Като казах коса да … Направо с пънкарски гребен съм излязла и нокти - абсолютно изчадие адово. Човек да се чуди да ме показва ли на света изобщо или директно да вика екзорсист. Въпреки всичко ме кръстили с красиво име на цвете…Горките! Те ако са знаели тогава к‘во магаре ще стана, години по-късно, щяха да ме кръстят Сивушка.

Все пак за успокоение на мама и на науката, няколко месеца по-късно съм се опнала и избелила, тъй че да става ясно, че все пак съм човешко същество. Тъй хубаво съм се опнала, че на 6 месеца вече съм тежала скромните 10 килограма. Врат липсва, липса на апетит също. Милото добиче - баба го тъпче - то яде и до като се обърнеш е приело форма на снежен човек. Спокойно са можели да ме наемат за реклама на Мишелин и да оставят бедното анимирано човече да си почива - никой е нямало да забележи смяната.

И периода на пръсване минал и така година след раждането мама вече имала тъй желаното момиченце. Гъсти букли (ама мноо, същинско глухарче), пандели, роклички и чорапки с къдри - пълен комплект. Изобщо красота и половина (че и скромна на туй отгоре), като изкарана от картичка. Иииии… всичко сладко, мило, невинно и момичешко, тъй да го кажем, приключва някъде там по снимките от рождени дни, дето малката госпожица е накипрена и прекрасна. Оттам започва омазване, оливане, калотия, въшки, опити за бягства още от детската количка и засипване с пясък на другите малки принцески в пясъчника. Щастливо детство - особено за мама, макар че, като ме тресна пубертета, сигурно с умиление и носталгия си е спомняла тия моменти.

И по-надълго мога да разказвам, ама ми загаря манджата на котлона. Да речем, че някак изтиках 12 години училище (те първите 7 няма проблем, ама за гимназията е наистина учудващо) – забележете с успех ,,Мн.добър 4.80“. Как?! Аз 10-ти клас почти не го помня, не че не бях редовна, ама не ми беше много приоритет… Губи ми се някъде между бирените (и не само) бутилки, градинките и пътешествията. Мама свикна някак, бащата живееше в заблуда и неведение. Лятото за 12-ти клас се изнесох! Реших, че ще съм самостоятелна и ще живея с гаджето! Любов и семейна идилия…Цели 2 масеца - дойде 15-ти септември, нямаше как да се бачка, гаджето замина да учи…. и с подвита опашка пак при нашите.

Нещата се поуспокоиха, като ме приеха в университет! Не беше учудващо (някак си ученето ми върви, макар че нищо не правя по въпроса), но все пак успокоение… Детето порасна, живее само, не харчи много и си взима изпитите, още не е подпалило квартирата и не са привиквали родителите по нощите в спешното! Всичко е наред… Само акъла тъй и не ми дойде, ама дето се вика: ,,То акъла като цикъла, ако ти закъснее много, недей го чака, въобще!“….