Приятелките ми казват, че да пишеш автобиография за кандидатстване за работа никак не било лесно. Те пък какво ли разбират?! Нито една от тях не е работила и ден през живота си. И на кого ли му е притрябвало да работи, когато има толкова забавления и толкова интересни неща за вършене? Само че вчера без да искам ударих луксозната кола на един баровец и баща ми много се ядоса. Не заради моята кола, нищо че ми е третата, откак завърших гимназия, не, той много ме обича и всичко ми прощава. Ама баровецът бил някаква си клечка и татко въртял бизнес с него, пък сега можело сделката да не стане. Щото колата му, освен че била скъпа, имала и сантиментална стойност – с нея бил свалил последната си жена, или първата – не разбрах точно. Та баща ми се развика, че само глупости върша и е време да започна да се държа сериозно, щото иначе как щял да остави бизнеса си в моите ръце като умре и как щял да умре спокоен, като знае, че единственото му дете за нищо не става. Чуден човек, като че ли се е засил ...