dust-in-the-win (Пламена Христова)
65 53
27.06.2015 г., 19:16 ч.

Автобус без име 

  Проза » Други
557 0 4

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ  да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които навярно не сме и чували. Ще спираме за кратък престой на някои от тях, други ще отминаваме, неказвайки и невиждайки нищо. Едни ще слизат, други ще се качват, всеки със своята история, до своята спирка. Ще има незапочнати, ще има недовършени, но на някоя друга спирка, в някой друг безпътен автобус, всяка от тях ще намери своето начало, край, слушател. Макар и безпътен, автобусът ще има последна спирка. Който намерил своята спирка, намерил, който не, ще трябва да слезе и чака своя следващ безпътен автобус. 

Приятно пътуване!

© Пламена Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубав цитат сте избрали. Точно след като прочетох "Безпътния автобус" на Стайнбег, получих вдъхновение.
  • Прочети това:

    https://chitanka.info/text/2024-bezpytnijat-avtobus
    За безпътния автобус.

    Ето и малък цитат:


    “Внушителен и стабилен човек бе Хуан Чикой, наполовина мексиканец и наполовина ирландец, някъде към петдесетгодишен, с ясни черни очи, с хубава гъста коса и красиво смугло лице. Алис Чикой беше влюбена в него до безумие, но и малко се страхуваше от него, защото той си беше мъж, а пък мъже нямаше кой знае колко много, както беше установила тя, И изобщо в света няма кой знае колко много мъже, както рано или късно установява всеки.”

    ✌️
  • Благодаря за поправката, вече ще знам.
  • Удареното "и" е падеж на местоимение. В горния текст не е на място.
Предложения
: ??:??