Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпруг
пижамата и панталоните ли?
Продавачките деликатно се опитваха да я гонят, избутвайки я с вратата навън.
Точно така нахълтвам в мислите ти и започвам да те боля.