Две уточнения. Към редактора - големите букви в заглавието са необходими като изразно средство. Моля, запазете ги...

Към читателите - достатъчно силни ли сме, за да имаме АЗ?

Клипче в интернет. Захванатият с белезници върху пейка в полицейския участък убиец от Казан крещи: „Аз осъзнах, че съм бог неведнага… Никой не ми е казал, сам осъзнах преди два месеца, че съм бог…“

И няколко дни преди убийствата, пуска пост в социалните мрежи: „Аз съм бог и искам всички да се признаете за мои роби. Вие сте длъжни да изпълнявате всичко, което поискам…“

Сам той подчертава и изисква да не бъде смятан за луд…

И е прав! Това не е психическо заболяване, това е душевна болест, поражения от модерния свят и мислене…

Не мога да се сетя някога в миналото – от писмените времена насам, да е имало масови серийни убийци в днешния смисъл на понятието. Всички масови убийци са били на власт. И престъпленията са били част от системата им за управление.

За масови серийни убийци се заговорва едва преди 150 години. С настъпването на капитализма. И идеологията му. В която главна и основна роля играе АЗ-ът…

Съвременната идеология, в която явно и подтекстово възпитават хората, се гради на базата на личността: ти си уникален, неповторим, имаш всякакви права, всичко може и трябва да е твое.

Колективизмът е отдавна отречен – бил комунистически, родовите връзки изпокъсани, семейното възпитание превърнато в лицемерно обучение на поведение „за пред хората“, училището възнаграждава победителя; вторият, третият, успешно постигналият изисквания норматив са в графата „ и други“…

Така младият човек разбира две неща – има право винаги, пред всичко и за всичко. И – това право му позволява, даже задължава, да получи желаното.

Каквото и да е. За чиято и сметка да е…

Масовият убиец изобщо не се интересува чий живот отнема, чие бъдеще унищожава, чии чувства наранява…

Жертвата е просто част от пейзажа.

В който АЗ-ът стои централно…

И изведнъж тази представа се сблъсква челно с реалността.

В която има много, милиони, милиарди други АЗ-ове. Които имат свои интереси. А най-често и по-силни оръжия от самозвания „бог“…

От този удар рухват глинените му нозе…

И потресеният АЗ търси начин да докаже кой е…

Най-лесното – с насилие над останалите. Понякога над изпреварилите го, най-често – над околните. Които съзнанието му приема като изправили се срещу бога негови роби…

Да, човек е уникален. Уникален по интелект, по умения, по мислене. И част от тълпата като приемащ наложените условия, търсещ свое местенце в гмежта…

Умният, знаещият, можещият разбира уникалността си и създава свой свят около АЗ-а. Съумява хем да е част от обществото, хем да е забележима, оригинална част от него…

Атомчето от публиката или мимикрира в паплачта, или се опитва да се докаже – както умее. А умението му е едно – на въоръжения насилник над безпомощната жертва.

Помните ли смъртта на Архимед? Геният, задълбочен в СВОЯ свят, който не възприема заповедта на някакъв си войник. И въоръженият римлянин, не можещ да приеме, че човек без оръжие няма да се подчини…

Архимед е един, неповторим – доказано от историята. Войникът е частица от множеството, заменяема бойна единица, усещащасилата си само с оръжие пред жертвата…

А днес… Много войници – и малко възможности за намиране на място начело. Дали като художник, дали като рапър, дали като политик, дали като футболист, дали като откривател, дали като чалгаджия… Все трудно достижими места. Желани от тълпата…

Която излъчва злобата на нищожеството. И гръмва Джон Ленън, стреля по президенти, взривява домове, небрежно убива ученици…

Тълпата убива… И създава убийци…

А ги оформят модерните идеолози. Които създават убийци за нуждите на господарите си. Като пътем отпадъците от „производството“ им сътворяват трагедии…

Най-трудно е човек да разбере себе си. И да намери честно мястото си. Преди, в семейството, рода, селището, комуната, района – било е лесно. Обществото е форматирало и наблюдавало членовете си. Ако някой от тях се откъсне, докаже, че е различен човек – обществото го е приемало или не, но не е позволявало личните изкривявания да нараняват навред наоколо…

И неразбраните от обществото Ботев, Вийон, Уайлд, Рембо… Желанието им да бъдат различни те защитават с творчеството си.

Но – някога. А днес, сред заливащите ни жълти цунамита по медиите, прославата на ординарни хора, забогатели и изживяващи се като богове-разпоредители на планетата…

Немалко младежи изригват сред кръв и насилие в неистовото си желание да са в центъра на света, да докажат претенциите си, да…

Тук и веднага! Без усилия и труд, без интелект и лични постижения.

Неумеещи да струпат една колиба от кирпич, те искат да застанат на върха на Вавилонската кула…

И всички да им се покланят…

Защото…

АЗ-ът е в центъра на света.

Аксиома…

А аксиомите, постановили са мързеливите математици, не се доказват, а приемат. Както са…

Обаче – Евклид заявява, че успоредните прави не се пресичат. Лобачевски – че се пресичат в безкрайността.

Евклидовото твърдение е по-лесно, това на Лобачевски изисква мисъл, фантазия, умение да прозреш зад видимото…

И стереометрията е много по-сложна от алгебрата…

Но в алгебрата всичко е ясно разписано. А стереометрията изисква труд и мислене. И не е за всекиго…

Но пък всеки е АЗ!

И може, трябва, длъжни са да му отдадат дължимото.

Особено, ако се обяви за БОГ…

Иначе…

П.П. Убилият жената в метрото явно - според психолозите - е решил, че е Бог и е взел в ръцете си решенията на проблемите във връзката им. Не тя, не животът, а Той...