Аз, любовницата...
Аз съм любовница!
Не ме гледайте толкова ужасено! Ще станат кръвоизливи в разширените ви очи. Не клатете съжалително глави, аз избрах да бъда такава.
Съвременната любовница иска да бъде сама, тя носи травмите от миналото си и е замразила сърцето си. Вместо да си губи времето да отнема съпруга ти, тя го използва, за да се усъвършенства.
Да, хетерите са се завърнали. Още по-бляскави, още по-изкусителни, още по-умни, още по-творчески. Те владеят свободата си. И докато ти рониш сълзи, защото не желаеш да изкараш ваканцията си в пиянската компания на мъжа си, аз, любовницата, ще отида, където си искам.
Знаеш ли защо още избрах да съм свободна? Той идва при мен, защото се нуждае от усмивката ми, от ласката ми, от нежността ми. Аз не го напрягам, защото не завися от него. Той ме вижда винаги в пълния ми блясък, красива, мамеща... С него ме свързва само любовта. Ти си му дала всичко останало. А аз не го искам, повярвай ми! Аз не искам да го виждам уморен след работа, крещящ на децата, вбесен от касовите бонове, които му даваш постоянно да осребрява. При теб той е повелителят на кофата, при мен е онзи принц, когото всяка жена чака.
Да, любовницата взема всичко! Всичко най-хубаво, което е способен да даде един мъж. Лошите си навици и труден характер ги е оставил вкъщи при теб.
Аз не разбирам жените, които искат да доведат любовниците си до състояние на съпруг. Не знам как си представят своя принц вкъщи на дивана. Защо си мислят, че принцът ще гледа с топлота техните деца, забравил, че вкъщи неговите собствени са оставени сами. Глупаво и егоистично.
Аз съм си самодостатъчна, затова мога да продължа сама. Да попивам красивото ме зарежда и прави жива. Аз мога да чета, цял ден ако искам и не съм длъжна да му вдигна телефона, ако искам да остана сама. Мога да прекарам целия уикенд в леглото с бутилка шампанско и скъпи бонбони. Да спя с кучето в завивките. Мога да си позволя да замина за 20 дни в чужбина, без да искам разрешение и без да давам обяснения. Такава съм аз, свободна...
Била съм съпруга, също като теб. И два пъти се провалих. Не защото не съм се държала като теб. Не защото не съм слагала вечерята и не съм му прала чорапите, а защото никога няма да покоря духа си на волята на мъж. Никога няма да позволя да изгния в неговата сянка.
Аз съм любовницата, да! Аз съм красива и красотата ми струва пари, които обаче не са излезли от неговия джоб, не се вълнувай! Аз съм чувствена и се вълнувам, като бързей вода, а това го увлича. Аз мога да си позволя да съм капризна, защото съм уверена в себе си, в силата си.
Аз съм любов...
Да той мисли за мен, той ме сънува, той спира насред изречението, защото си спомня гладкостта на кожата ми. Да, той се побърква, когато не му вдигам телефона със седмици, защото знае, че съм с друг и най-хубавото е, че няма право да прояви каквато и да е агресия спрямо мен, защото той упражнява правата си само върху теб.
Ако това ще те успокои, коментирай ме на воля с приятелките си. Това не ме засяга по никакъв начин. И аз съм го правила до момента, в който не осъзнах колко съм жалка в собствените си очи.
Аз не съм циник, мила, реалист съм. Той дойде при мен, защото ловецът в него се е събудил. Започнал е да нервничи и е имал нужда да отстреля нещо. Ти за него си само публика, която отдавна не му ръкопляска. Аз съм адреналинът. Бързият секс в обедната почивка, смс-ът, написан в тоалетната... Аз съм грехът, ти си законът. Не го кори, че е неверен! Замисли се ти защо си купуваш нова чанта, при положение, че имаш любима чанта? Така е и с жените за него. Прехласнал се е по новата си любовница, но никога няма да изостави любимата.
Не ме кълни, не ме мрази! Господ се е погрижил да получа възмездието си много преди да се запозная с мъжа ти. Затова той с мен е в безопасност, защото аз не желая да пристъпя никога повече в света на брачното тайнство.
Дали го обичам?! Да, от цялото си сърце и душа. Защото той ми дава най-доброто от себе си. Всичките си усмивки. Цялата си мъдрост, цялата си нежност, цялата си прекрасна, мъжка сила...
Да, аз обожавам мъжа ти, но когато любовта умре, аз просто ще си тръгна - без уговорки, без сълзи. Не ще ми се налага да измислям хиляди трикове, за да намирам причини да продължа съществуването си, като морална жена...
Защото аз съм любов и волност, и сила... Когато любовта между нас умре, при мен ще се роди нова, още по-красива...
Д.М.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички за коментарите! Радвам се, че когато хвърля бомбата се намират все още хора с мисъл и мнение. Това ме вълнува изключително
-
Не съдете никой за постъпките в живота му! Не знаеш утре как ще се завърти колелото и ти ще си отдолу. Това е принцип, който не нарушавам. А ти, Деси, не си направила нищо престъпно....Едни ще те подкрепят, други ще те осъдят, но ти най-добре знаеш цената, която плащаш. Нека всеки извади поука за себе си, и замълчи.
Стискам ти ръка за поздрав, за това откровение! И ти благодаря! -
Ех, да бяха всички любовници, като лирическата...
Аз почти съм убедена, че в момента в който бившата любовница стане законна съпруга, връзката малко, по малко започва да губи своето очарование - битовизма си казва думата, а и рулирането на съпругът между бившата му жена, децата и новата съпруга прави съвместния живот много по-сложен - така, че и според мен любовницата ще е по-щастлива в тази си второстепенна роля и ще има до себе си един прекрасен, раздаващ се любим, докато в другия случай рискува да се сдобие с един "обременен" с много отговорности и проблеми мъж, което няма как да не рефлектира върху връзката им...
А да не говорим, че един мъж щом веднъж е имал любовница, вероятноста да си намери пак е много голяма така, че в един момент може и бившата любовница да се окаже в ролята на бившата му съпруга, а той човека да си има нова любима, която да го прави щастлив и на която ще дава най-доброто от себе си... -
"Знаеш ли защо още избрах да съм свободна? Той идва при мен, защото се нуждае от усмивката ми, от ласката ми, от нежността ми. Аз не го напрягам, защото не завися от него. Той ме вижда винаги в пълния ми блясък, красива, мамеща... С него ме свързва само любовта."
Знаеш ли защо мъжете често заглеждат "чуждите" жени"? Защото след "подписа" много от нас забравят, че сме били свободни, усмихнати, красиви...Ние за тях сме били любовта! После идват грижите, скандалите...
"Ти си му дала всичко останало. А аз не го искам, повярвай ми! Аз не искам да го виждам уморен след работа..."
Ще се опитам да повярвам, но не и по празниците, когато...
"Да, любовницата взема всичко! Всичко най-хубаво, което е способен да даде един мъж. Лошите си навици и труден характер ги е оставил вкъщи при теб."
Имам приятелки, които взимат най-хубавото от мъжете си. Той никога не ги вижда да си скубят веждите, те са бляскави и у дома. Тези мъже се държат с любовниците си като със съпруги. Знам го, е не всички де. Някои любовници мрънкат
"Била съм съпруга, също като теб. И два пъти се провалих."
???
"Не защото не съм слагала вечерята и не съм му прала чорапите, а защото никога няма да покоря духа си на волята на мъж. Никога няма да позволя да изгния в неговата сянка."
Не е задължително да сме нечии сенки, не всеки мъж иска точно това, понякога искат само усмихнато лице и малко разбиране.
"Аз съм любовницата, да! Аз съм красива и красотата ми струва пари, които обаче не са излезли от неговия джоб, не се вълнувай! Аз съм чувствена и се вълнувам, като бързей вода, а това го увлича. Аз мога да си позволя да съм капризна, защото съм уверена в себе си, в силата си."
Такава може да бъде и съпругата по съвместителство! Не е необходимо веднага след брака да се превръща в домашна прислужница!!! Тогава може да има и...щастливи бракове.
"Аз съм любов..."
ВСЯКА ЖЕНА Е ЛЮБОВ!!! Когато до себе си има мъж, който я обожава!!!
А малките трикове на любовницата, могат да си запишат всички съпруги и да държат мъжете си два метра над земята, за да не сънуват други ручеи, а нежната кожа се поддържа от всяка уважаваща себе си жена, независимо дали е семейна или не.
"Ако това ще те успокои, коментирай ме на воля с приятелките си."
Ако това те успокоява, коментирай ме и ти, когато знаеш, че се е прибрал все пак при мен. Все едно ми е, примерно, защото не знам, че те има
"Затова той с мен е в безопасност, защото аз не желая да пристъпя никога повече в света на брачното тайнство."
Той и с мен е в безопасност, защото аз не съм му отнела свободата. За него и след брака ще си остана кошутата, след която ще иска да тича. Аз съм и адреналина и грехът и...даже бързият секс, само не и еднообразие!
"Дали го обичам?! Да, от цялото си сърце и душа. Защото той ми дава най-доброто от себе си. Всичките си усмивки. Цялата си мъдрост, цялата си нежност, цялата си прекрасна, мъжка сила..."
Да, ти го обичаш и го искаш само за себе си и знаеш ли защо?! Защото аз няма да ти го дам и ти го знаеш!!! Защото е готин и никога, ама никога няма да е твой! Защото аз съм ти, уча се от теб. Той знае, че винаги ще го пусна, щом има друга и това го държи при мен, защото след мен се обръща всеки мъж, аз съм бляскава, нищо, че съм съпруга. Защото аз знам как да държа любовта по-дълго жива!!!
Много замислящо, даващо отговори на всички въпроси: Защо точно на мен ми се случва?! Деси, беше ми приятно...да съм съпругата, чийто мъж...
-
"защо си купуваш нова чанта, при положение, че имаш любима чанта? Така е и с жените за него. Прехласнал се е по новата си любовница, но никога няма да изостави любимата."
Хареса ми, много. Има болезнена, но вдъхновяваща истина в този текст!
Поздрав и от мен! -
Много ми хареса текста, много точен
Защо не може повече хора да постъпват така-когато любовта свърши, да си тръгнат без сълзи и уговорки и безброи опити?
Към Иваничка- разбрала си текста коренно различно от мен :D "друго е да знаеш,че той е близо до теб,но не можеш да го имаш. "- защо да не може? Тя го има. И казва, че това и стига, така и харесва. Или за да знае, че го има трябва писмен документ сякаш и е собственост хах -
Съпричастна съм с теб.Никой не знае как се чувства една любовница.Да е влюбена в чужд мъж и да знае,че едва ли някога той ще е неин.Да го дели с друга и да не може да е всеки ден с него,да не може да му звънне по всяко време,да се разяжда от болка сърцето и.Не го пожелавам на никого,по-болезнено от това едва ли има.Защото едно е невъзможната любов ,друго е да знаеш,че той е близо до теб,но не можеш да го имаш.
Поздрав и прегръдки.АЗ СЪМ С ТЕБ! -
Поздравления за мъдростта !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Добър текст, с една единствена забележка - "...аз не желая да пристъпя никога повече в света на брачното тайнство" Има толкова по-нормални начини да се каже това. А и какво тайнство да се очаква, след двукратно "стъпване" в него?! "Настъпих мотиката в тъмното, и така няколко пъти"?!
P.S. Сега прочетох благодарностите ти. И защо смяташ, че си хвърлила бомба?