- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви  напълно отговорно, че имате  сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, само слушайте:

- Не е много редно да говоря така, защото ще излезе, че се хваля, но ще ви кажа: онзи ден бях на концерт на филхармонията... и останах до края!... Заради жена, естествено, не знаех в какво се забърквам. Ами да, по някой път всички имаме кофти идеи относно секса. Обикновено така е, като оставяш по-малката глава да мисли.

- Беше странно! Какво да споделя, човек не може да съди за една музикална творба само от първото слушане... а аз определено нямам намерение това да го повтарям! Е, някои прости неща веднага се набиват на очи. Например, че разликата между съвременната и класическата музика е, че съвременната, слава Богу, свършва много по-бързо. Хубавото обаче е, че шумът от оркестъра беше толкова силен, че почти през цялото време можех спокойно да си приказвам по секс телефона и да не преча на никого. Честно, много мразя тая музика - особено когато се налага да я чувам! Дори в името на секса.

- От програмата почти веднага схванах, че това, което изпълняват, е една от последните симфонии на оня, кажи го де, знаменития... Ван Бетовен, написана, когато вече е бил глух, и след това, което преживях, определено смятам, че трябва да се слуша само от такива като него. Още на втората минута ми идеше да стана и да закрещя: "Първо жените и децата!"... Ако съдя по творчеството му, предполагам, че човекът е имал прекрасни мигове в живота си... и за съжаление, ужасни години?

- И понеже заради фамилията - Караян - постоянно ми задават подобен въпрос, ще ви кажа направо: Не съм и честно казано никога не съм схващал каква е ролята на диригента? За какъв дявол този човек изобщо е там? Толкова ли е важно някой отпред да размахва тояжка, за да могат цигулките да свирят? Че това помага ли им? Нервак с пръчка? Хм, сериозно?... И ако е така, не може ли да го прави с църковна свещ например - запалена, ще е по-атрактивно. Просто предлагам... Айде, в началото, не съм чак толкова тъп, разбирам, дава сигнал за действие: "Та-та-та-тамм, начало!" Но по-натам, като започнат, за какво им е? Не ходя много често на опера или такива работи - и слава Богу! - но не съм виждал някой виолист да поглежда към него: "Ей, ш-ш, обърках се. Не знам какво да правя, бях до тоалетната и си изгубих нотите, не помня какво следва?" А диригентът да му казва: "Ами ето така, направи та-каа..." - "О, да наистина, благодаря ви". Определено това го има в театъра - суфльорът. Но то е, защото пиесите са много скучни и трудно се помнят.

-  Ходите ли, обичате ли театъра? Преди имах гадже актриса и веднъж тя ме заведе на премиерата на една нова театрална постановка на култовия, е имах си хас, драматург Самюел Бекет "В очакване на Годо". Класическа пиеса на абсурда в жанра "тъпня и безсмислица" - не ми хареса: трима души седят цяла нощ под една круша и чакат някакъв Годо, който така и не идва. Ейй, много интересно! И след представлението тя ми вика: Изчакай ме отпред, моля те, само да поздравя колегите, веднага идвам". Излязох да чакам ии... познайте какво стана?... Годо пристигна преди нея... "Ей, пич, аз съм Годо, да знаеш нещо, някой тук да ме е търсил? Къде са, къде са, къде са?" Луда работа!

- Но да се върнем на темата. Ами ръкомахането му - имам предвид диригента - какви са тези маниакални жестове с ръцете? Ако като мен не си експерт, оставаш с впечатление, че или му дължат пари и се заканва нещо на оркестъра, или си е въобразил, че приземява военен самолет? Луда работа!... Абе, ако е за симфонична музика, а най-добре без мен, не ме търсете. После мозъкът ми се нуждае от почивен ден. Дум! Толкова по темата.

- И само още нещо в заключение: Не искам да се увличам в комплименти, но пак ще ви благодаря, че  бяхте тук - чудесна публика! Не като ония гадове от миналия понеделник - то не беше освиркване, а направо стачка с размирици. Шансовете ми срещу тях бяха колкото на мравка в горски пожар. Добре, че Цветанов прати баретите да ме измъкнат... О, момент така, звъни ми телефонът!

- (по телефона)..."Какво казваш, вечерята е готова, подсигурила си линейка? Оуу! Добре, прибирам се..." - Майка ми е готвила - "ряпа изненада" - ще трябва да тръгвам. Някакви репи изпаднали от един камион и тя  направила вечеря. Не разбрах точно... Ами дано да имаме късмет отново да се видим!

- Благодаря, това беше всичко от мен. Наздраве и приятна вечер! И ако сте яли спанак, моля ви, няма да мога да го понеса, и да съм ви разсмял, не се усмихвайте!
А сега отивам право на бара, ей там, където ще раздавам автографи срещу пиене.
- Ballantine's, моля!