Минаха десетки години от живота ми. Преодолях какви ли не препятствия – махалата, студентски години, казарма, брак, учителски труд, Чернобил, демокрацията…
И оцелях!
С което понякога се гордея. Обаче – като гледам какво се стоварва върху внуците ми, че и по-страшно иде… Как ще се справят?
През последните години – до инфодемията – пътувах доста по чужбинско. Все с компания. И, където и да сме – питат ме. Екскурзовод. Разказвах, обяснявах, водех по необозначени маршрути.
Отде познавах градове и страни, където преди не съм стъпвал? Ами бях там. Много пъти. Чрез книгите.
Защото четяхме. Много четяхме. Какво ли не, как ли не… Класика – с фенерче под одеалото.
Обиколих света, че и космоса.
Сега… Децата имат разни джаджи с вълшебни възможности. Само дето не ги използват за познания, а за игра. Съблазните на лекотата – да се забавляваш.
И не само с техническите постижения. А и с алкохол, дрога, мацки…
Честно си признавам – не съм убеден, че ако бях на млади години така, щях да чета. И да мисля ...