Обожавам да те наблюдавам докато спиш. Сияние си ти, покорило мрака. Омагьосан от твоето излъчване, наблюдавам те и си мисля: "Господи, с какво заслужих тази чест да съм пазителят, бдящ за благоденствието на Твоето най-красиво Творение?! Благодаря, Господи, за оказаната чест да се докосвам до извора на Вселенско вдъхновение!''. Ти сякаш чу мислите ми, очарователно се усмихна и грейна с цялото си сияйно великолепие. Лети спокойно из дебрите на Светлината Любов! Аз ще бдя!