“Аз съм...”
– Няма кой да ти помогне…– дебел, плътен глас, шептеше в ухото ѝ, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото ѝ да настръхне. Студенина се разнесе из ставите ѝ, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът ѝ бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите ѝ, започвайки да белязва тялото ѝ малко, по-малко. В един момент Ема знаеше какво ще се случи и вече се бе подчинила. Всяко едно негово докосване сякаш крадеше още от силата ѝ, карайки я да забрави как да контролира крайниците си. Там, пред офиса, Ема почувства най-ужасната болка. Там, където гъстата мъгла прикриваше случилото се и обгръщаше това ужасяващо дело. Там, един непознат и отне нещо много скъпо. Там някъде, един мъж успя да открадне и последното късче от душата ѝ.
© Михаела Матева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз бих искал да прочета повече от теб тук и само заради това ще дам оценка на откъса от текста ти.
Сигурен съм, че можеш да пишеш и добре.
Това за гласуването в края, което си добавила...доста детинско ми се струва
Поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Искам още...