Раждаме се с плач и много от нас продължават да плачат през целия си живот. Още първият ни миг на този свят започва с болка. Нима това е животът? Всеки от нас преживява драмата на своя живот. Борим се с болести, с тъга, с болка и несправедливост и умираме, без да сме усетили истинското щастие - онзи миг, в който единственото, което можем да направим, е да се усмихнем, да погледнем около себе си и да кажем само: „Благодаря, Господи!“ Хората сме странни същества. Казваме, че сме разумни, а ежедневно рушим света около себе си. Умеем да обичаме, ние сме добри и милосърдни, а подминаваме протегнатата ръка за помощ и нараняваме хората, които биха рискували всичко заради нас. Всичко това са само качества, които искаме да притежаваме, но все повече се отдалечаваме от тях. Какви сме ние всъщност? Ние сме алчни, злобни, егоисти, които са готови на всичко за пари. Живеем в свят на лицемерие и лъжи. С всеки миг губим все повече човешкото в себе си, погребваме дълбоко и малкото доброта, сърдечност ...