Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загубих преди 365 дни.
За тая любов нямам точно описание. Тя е могъща, вдъхновяваща и окриляваща. Дава ти сили и желание да твориш, да бъдеш себе си, да преоткриваш нови светове, да създаваш вечности и красота. Тя е богатство. Тя е топлина.
Тая любов не е даденост! Разберете я! Замислете се, оценете я! Тя съществува във всички нас. Прави ни добри, несъзнателно. Прави ни състрадателни, учи ни да обичаме, да се радваме, да помагаме, да даваме и да не очакваме нищо в замяна. Учи ни да мечтаем. Учи ни да живеем.
Тази любов ми позволи да порасна! Уж се научих сама, но не е така. Дори, когато съм си мислела, че съм сама, не съм била сама. И се ядосвах, че я няма, а винаги тук била е - до мен.
Днес тя не ...