Баба Юлка и дядо Георги
1.
От дълги години бяха заедно дядо Георги и баба Юлия, напоследък модерно наричаща се госпожа Юлка, добре си живееха, без думи се разбираха, един без друг не можеха. Хубави деца отгледаха, красива къща вдигнаха, богат имот стопанисваха.
Но годините вече тежаха, косите посребряха или заминаха във вечния кръговрат на света, костите се отпускаха , бъдещето се стесняваше. И веднъж госпожа Юлка тъжно каза седейки с любимата плетка в хола пред мъркащия телевизор:
- Леле, Георги, ами ако умреш? Какво ще правя без теб? Сама на този свят, с един котарак и стар телевизор? Не, не – по-добре аз първа да си отида! Че как ще живея без топлите ти ръце, без смеха ти, без гласа ти?
В този момент на входа се позвъни. Стана госпожа Юлка, отиде до вратата и попита:
- Кой е?
А отвън пустинен глас, като от самотните ледени простори на севера, тихо и спокойно отговори:
- Смъртта!
Трепна госпожа Юлка, изпусна плетката, изви гръбнак котаракът в краката й. После тя бързо се прекръсти, плю три пъти през ляво рамо и викна към хола:
- Георги! Теб търсят!
2.
Застуди се времето. Започнаха да се заседяват пред желязната печка дядо Георги и баба Юлка. Хвърляха в алчната й паст брикет след брикет, грееха се на тънкото скромно пламъче и си бъбреха за туй, за онуй. Както на младини.
Едно време мечтаеха как край тая печка ще се събират с внуци, с правнуци … но, уви! Внуците дадоха правнуците на забавачка в далечна Канада, където се преместиха, като ги видеха, старците половината им думи не отбираха.
А и какви приказки покрай огъня да им разказват, като малките само видео зяпат и все обясняват кого къде как трябва да цапнеш, та отведнъж да го усмъртиш. И писма не могат им изпрати, щото с тия цени... Е, едно време летяха колети към града - кога с оскубана пуйка, кога със сочни пилета, кога с ябълки. Пращаха на децата каквото можеха, живееха с каквото остане, но остаряха вече...А и децата, казах ви - зад океана...
- Кравата нахраних, изчистих й, и прасенцето е в ред – правеше дядо Георги познатия отчет. – За именния ден на големия син ще е готово. Ама кой ще го яде? Какво ще кажеш, старо, да говоря с бат Даньо – да гледа двора две седмици, пък ние да идем на младите на гости, а? Лятоска бързаха, пък сега ще се видим, ще поприказваме. И на внуките от пенсията ще занесем...
- Хайде, хайде – прекъсна го баба Юлка. – Много надалече гледаш. Стари сме вече, утре я ни има, я не. Ще си приказваме по скайпа на Митето! Иде люта зима, не е за път времето. Кой знае какво може да стане нощес, може и да си замине някой от нас. Пък тогава как ще се мъкна по пътищата, вместо да си седна у дома като примерна вдовица!
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Мариана, Хари, Силвия, Пепи!
-
Браво, много ми хареса!
-
Хубаво!
-
Браво ти, развесели ме!... Имахме си баба столетничка ( много благороден човек - отиде си на 103 г.). Последните години все говореше, че трябвало да си иде от този свят вече...Като я къпеха веднъж, тя се подхлъзва, изохква и притеснено се хваща за ваната с думите: " Ооо, за малко да падна и да се утрепа! Дръж ме по-здраво!". А свекърва ми с усмивка й казва шеговито: "Защо, нали искаш отдавна да умираш?"...А бабата: "Ааааа, живота е мил!"....После много се шегувахме с това.... Много ми харесаха и двете части!
-
Сам човек не е за никъде.Няма с кого да продумаш,остават ти празните стаи и спомените...
-
Благодаря, Кети!
-
Мама, Бог да я прости, казваше: "Който остане назад, само за тегло ще е". Изгубиш ли другарчето си, няма живот - съдя поне по това, което е край мен. Многообещаващ разказ!
-
Благодаря, Елена!
-
Тъжната българска картинка... А това за смъртта ми хареса "тебе търсят...", ами на никой не му се умира
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
