***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят
рехавите и костеливи мозъци.
Изтръпнали от болка и ужас, мислите им се опитват да хвръкнат,
но е твърде тежко да се озовеш след броени секунди отново на земята.
Истината трудно се понася!
*****
Имам цигари, но нямам огънче!
Днес гори слънцето непоносимо, но дори не мога
да запаля лампата на своите идеи.
*****
Наистина е много кофти, когато осъзнаеш ограничеността на тези
около теб!
*****
Случайността не съществува!
*****
Стоя ей там, в празнотата. В празнотата на световете.
Завързан, заключен в сивия ден.
В несбъднатите сънища.
В проклятието на вековете!
В летаргията на годините!
И подсмърчам сърдито.
*****
Животът е някаква незавършена геометрия!
*****
Колко е хубаво да има прохладен вятър в потните моменти от живота!
Нещо, което да съживява.
*****
Зоокът
В жуженето на осите!
В бръмченето на мухите.
Лаещо куче, пресушено от глад.
В дъждовната поезия на стадото в далечината.
Песента на осакатената котка!
Радостта на бездомника за сополивата си находка!
Варелите пълни в празния свят.
И хора, хора, толкова хора!!
В излишните думи на безмилостната ревност.
Хора обичащи, мразещи!
Хора, натъпкани насила, дошли по своя воля -
да живеят в непрогледен мрак.
Хора, хора, навсякъде хора!
Хора, хора, навсякъде хора!!
Щом и магарето, и маймуната, и папагала, и овцата, и кравата, и порът
са днес хора -
аз съм само РОБот, който не трябва да чувства никога, ама никога умора!
© Петко Петков Всички права запазени