(по родопска легенда)
Могилица е красиво българско село, майчински приласкано от планината Родопи. Това е край, в който за първи път са проплакали едни от най-красивите моми и най-безстрашните момци на Родината. За да проплачат, обаче, трябва и баба, която да бабува на раждането им. По времето, за което ви разказвам, баба Савка беше довела на бял свят почти всички жители на Могилица, че и на околните села. Наскоро беше закръглила стоте лета, но все още беше с ума си и пъргава, като млада булка, изскачаше от къщата и отиваше там, където беше нужна.
Една лятна нощ, тъкмо когато Вечерница изгря на небето, някой потропа на прозорчето ù.
- Кой си ти и що щеш по туй време?
- Бабо Савке, жената е рождилница и ми трябва баба да я бабува - обади се дрезгав мъжки глас.
- Ей сегинка, идем. Ти седи на столчето отпреде.
Баба Савка се усмихна. Знаеше ги тя тези силни мъже, които ако решаха, Родопите биха преместили, но опреше ли до това велико чудо - раждането, студена пот обливаше яките им гърбини. ...