Журналистката: - Здравейте, драги зрители! Намираме се в с. Ъ., в двора на бай Х.( кръстен по неговите думи на Хулио Иглесиас). Отзовахме се по сигнал, подаден от мъжът за кражба. Разкажете ни какво точно се случи, господине.
    Бай Х.: - Амчи, кво да ти кажа, миче. Ставам сабахлем по петльову времи да пусна иднъ вудъ и кво да вида - вратнята на салмъта ападжик утворина. Брех, викам си, кво стаа тука?! Надникнах вътре от прага - гледам няма я иднъ дамаджана с вину, един усулен свински бут и някуй бахури от прасето, дет гу клахми. М****у с***а и крадец!...Ама  и снежният чуек, дет гу прайха унукити,(сочи с ръката с цигарата към мястото на двора, където е бил), и негу гу няма!...
    Журналистката: - Как си обяснявате този интересен факт? Виждате ли някаква връзка между кражбата от мазето Ви и мистериозното изчезване на снежния човек?
    Бай Х.: - Никвъ връзкъ ни виждъм! ( Чеше се замислено по главата с ръката с димяща цигара в нея). Можи пък тоз, койту си е взел за кльопане и пиячка ут зимникъ, да е решил да си вземи и ъъъ...таковъта...булкъ, един вид!... Знам ли, той Свита веки толкуз съ изчанчи - туй джендъри - мендъри, щура рабута!...
    Журналистката: - Я вижте, там в небето нещо лети към нас. (Гледат и двамата нагоре с отворени усти и опулени очи.)
    Бай Х.: - М****у с***а! Тва е снежният чуек, яхнал митлата, дет му я забучиха унукити!...
    Журналистката: - Това е супер сензационно и невероятно, драги зрители! В небето над нас лети снежен човек на метла! (мислено - "Достойна конкуренция на Баба Яга!") В едната си ръка стиска свински бут, в другата - дамаджана, а на главата си вместо с тенджера е увенчан с венец от бахур! Свидетели сме на невиждано чудо по света и у нас! Но какво става?! Ято гларуси нападат снежният човек! Той се отбранява геройски - със свинският бут, който размахва като боздуган и с дамаджаната, която използва като щит! Каква невероятна въздушна драма, дами и господа! Но силите са неравни. Няколко гларуса вече се отдалечават от полесражението с бута в човките си. Останалите се боричкат за  бахура. Снежният човек отпраши с мръсна газ в неизвестна посока, стиснал дамаджаната с две ръце...Но какво е това - парче бахур лети към мен! Господ е българин, драги зрители! Улавям го с школуван замах. Искам да кажа - поради работата си с микрофон съм свикнала да го държа...т.е. да имам винаги по нещо в ръката си. (Бай Х. се подсмихва отстрани под мустак.) Ах, какво невероятно, сочно, едро, добре оформено, приятно на пипане, а навярно и на вкус, парче бахур! Ох, започнах да говоря на бахура, вместо на микрофона - обърках се в тази суматоха! 
    Бай Х.: - Миче, моа и идин гулям праз да ти дам от сълмътъ - да си имаш! Да ни кажеш, чи нъпрасну път си била ду тукъ.
    Журналистката: - О, колко мило от Ваша страна! Много Ви благодаря! Ще ми свърши страхотна раб...искам да кажа - аз много обичам праз!...
    Е, това е от мен, драги зрители! Мистерията с изчезването на продуктите от избата на бай Х. е раз-нищена, раз-плетена и раз-гадана отвсякъде! Отивам да използ...т.е. да дегустирам бахура и праза. А на вас мога да Ви пожелая само едно нещо: Merry Christmas and Happy New Year!