Половин век, цял човешки живот измина от срещата ми с Бай Коста.
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би трябвало да бъде някъде към деветдесет - бай Коста е жив!
Изписвам името му във Фейсбук - яви се младо момче с неговото име! Сигурен, че е негов внук, искам приятелство - веднага е потвърдено.
Лицето, наистина е внук на бай Коста.
- Как е, бай Коста - обяснявам лаконично какво съм прочел в Гугъл.
- Дядо почина… през 2014-та…
Съборихме ний синорите стари,
прочистихме душите си от мрак,
и цъфнаха усмивки-лъчезария,
но цъфнаха и бурените пак!...
За хищника е лесно да подуши ...