Бай Вичо ли? А-а, тарикат беше той. Тарикат и половина. Те с Танаса много се имаха, помня... Дето рекъл оня, краставите магарета и през два баира се подушват. Видиш ли ги заедно да си пият ракията, някой нов мурафет чакай... Добър ден рекат ли ти, първом слънцето гледай. И с такъв сериозен вид ще ти я скроят лъжата, че да има да се чудиш откъде ти е дошло. Авджии бяха и двамата и ако седна да ти разправям всичките им истории... Жените им страшно се лютяха от тоя им занаят, щото да знаеш, че авджилъкът е занаят. И захванеш ли го, като краста е пущината: няма събота, няма неделя. А женорята, що да им сториш, дългокоси-плиткоуми, как да те разберат и отгде да знаят какво е да вървиш по следа, например...

     Гледам, сега са направили един куп телевизионни игри. Внукът по цял ден бъзика някакви лостчета, демек, убива лъвове и тигри, ама на картинка. Лъжлива работа е тая, джанъм, все едно да лижеш захар през стъкло.

      "Остави, казвам, тия филмчета и ела с мене в гората да ти покажа где е лежало диво прасе, отгде е минал заек, накъде им са пътищата и вървищата, и как се прави пусия."

     "Ти, дядо, нищо не разбираш, казва. Ако знаеш какви компютърни игри имат другите деца... Ехе!"

     Наужким си играят и както си седят залепени за телевизора, тъй и животът им минава наужким. Нямаше едно време такива работи. Доматите бяха без нитрати, червения пипер не го каращисваха с керемиден прах и на никой през ум не му минаваше да ловува по телевизора... Ще турят по къшей хляб и бучка сиренце, ще напълнят по манерка с вода и ще се застягат за лов рано-рано сутрин бай Вичо и Танас. Жените им с яд карашик ще ги изпратят. И да не са се уговорили, в гората ще се намерят двамата.

     Вървели един ден, гледали оттук, подхващали оттам, ама не би. Нищо! Стигнали досами границата на някогашния окръг. А то там се събират земите на три окръга. Седнали бай Вичо и Танас да си починат край камъка на сами раздела. И както си седят, - пам! пам! пам! - гледат, някой от сливенския балкан гони прасе. А то, нали е твар безсловесна, где да знае и еня ли го е, че прескача в чуждо землище? Не се стърпял сливналията, навлязъл в търновско и си доубил прасето.

- Тъй, тъъъй... - проточил бай Вичо, като се подал от храсталака. - Ти добре я свърши, ама след има-няма четвърт час търновци ще са тука, щото и те ловуват наблизо и вече те чуха като стреляш. Ще си вземат хората прасето е ще са прави, понеже е в тяхната земя.

- Бре, не думай, чичо! Какво да правим?

- Ще пренесеш прасето в търговищка земя и като дойдат търновци, ще кажеш, че аз съм го убил. Нека се опитат да го вземат от мене! Танасе, ела помагай, не се ослушвай по шубраците! Ела да помогнем на човека!

Додето пренесат товара, ей ти ги и търновци росни и пресни. Без много при-

казки разбрали каква е работата и викат:

- Комшии, дайте си ни прасето! Кой го уби?

- Ей тоя човек - рекъл сливналията и посочил бай Вича.

- Прасето е убито в нашето землище, наше е.

- То, прасето, дойде ранено във вашата земя, но едно от кучетата ви беше наблизо и го подгони. Шопарът хукна право към мене. Късмет ми беше - рекъл бай Вичо.

- Няма да оставя аз тая работа така! - провикнал се най-опереният от търновци. - Знаеш ли кой съм аз?

- Кой си?

- Ще ти кажа само, че работя в полицията и ако не искаш да имаш неприятности...

- А-а-а, тъй кажи бе, момче! - засмял се бай Вичо. - Гледай ти късмет! Де да знае човек, че сред пущинака ще срещне полицай... Много здраве да носиш на Исуса. Селски сме и приятели, а не сме се виждали отдавна. Вичо Миланов, речи, много здраве ти праща.

     Търновлията преглътнал два пъти на сухо и си тръгнал, а подир него и дружината му.

- Кой е тоя Исус? - смаяно попитал Танас.

- Шефът им бе, началникът. Прякорът му е такъв. Наистина сме селски.

     Нямали време повече да се разправят, защото в тоя момент дошла и сливенската дружинка.

- Кой уби прасето? - питат и те.

- Ей тоя човек - рекъл землякът им и пак сочи бай Вича.

- Пу, маскара! - плюнал от яд бай Вичо. - Защо лъжеш своите? Не го ли уби ти? Ние с моя приятел само малко ти помогнахме да си вземеш прасето. Ваше си е. Ако ни резнете по някое парче и на нас с колегата, колкото по за един кебап, добре. Ако не - здраве.

      Напълнили раниците двамата с Танаса, па се сбогували със сливналии и си тръгнали. Ама бива ли мирно и кротко да се приберат в къщи?

- Стой, Танасе, да си починем малко - рекъл по едно време бай Вичо.

И  като седнали, брате, като я отпушили, не ти е работа!  Бе  печени  мръвки

на шиш, бе сирене на жар, увито в мокър вестник, бе люта туршийка... Тъй ги заварили двама турци, минаващи оттам.

- Колай геле, чорбаджи! - поздравили.

- Аларъзъ олсун! - отвърнал бай Вичо. - Накъде сте тръгнали?

- А бе, животно ни се загуби...

- Та го търсите с брадвите, а?

     Турците се спогледали.

- А де, покана ли чакате? Идвайте и сядайте тука, че повторка няма да има.

- Те, хората, може свинско да не ядат, бай Вичо - обадил се Танас.

- Щом черпите, ядем.

     Излязло отнякъде и шише ракия и се завъртяло по кръга...

     Седмица подир тоя знаменит лов бай Вичо си налагал кръста с горещи тухли. А за Танаса приказват, че жена му счупила пушката о главата му, обаче знам ли. Хорски уста, можеш ли ги запуши?