Завъртане. Второ. Трето. Силует, преминаващ през стаята волно и леко, като пеперуда. Ефирна сянка, носеща се от невидима сила. Тяло-струна, опъната до скъсване - безумно грациозна, изпълнена с лудото, омайно ухание на младостта.
Танцуваше сякаш настървено, като диво животно, което се мята в клетката си. Търсеше път навън толкова упорито, толкова вглъбено, че на човек му се струваше, че иска да излезе от собствената си кожа. Да излезе и никога повече да не се върне. Танцуваше сякаш търсеше нещо, отдавна изгубено. Прелиташе из стаята като видение, без шум, без задъхвания. Ръцете ù бяха като клоните на плачеща върба, а тя самата сякаш непрестанно ридаеше вътре в себе си. От страх, от болка, от неразбиране, от самота. В мъждавината на стаята изглеждаше като привидение,
като неземно същество. Танцуваше без музика, водеха я ударите на сърцето ù и страстта. Бе като обсебена. Не от един демон, а от няколко. Силует, преминаващ през стаята волно и леко, но само на пръв поглед. Тя бе ураган. Не само от
емоции, но и от ноти. Бе вихрушка, тепърва освобождаваща пълната си сила. Протягаше ръце напред, искаше да хване нещо, да го стисне здраво, да го задуши. Ала то непрестанно ù се изплъзваше. Промъкваше се из ъглите на стаята като
котка, а тя все не успяваше да го хване.
Тя бе балерина, опитваща се да хване живота си. Опитваща се да поеме контрол, ала безуспешно. На прага на лудостта, някъде между живота и каквото друго оставаше. Бе тиха в страданието си, несломима в старанието си да си върне изгубеното. Не осъзнаваше, че в старанието си погубва себе си.
Тя бе балерина. Нощна пеперуда. Лебед. Но никога себе си, никога напълно. Прекалено много се стараеше да гони други цели, да постига мечти, да робува на нещата, които непрестанно ù се изплъзват от ръцете. Прекалено често танцуваше
на ударите на сърцето си и то скоро се изхаби.
Завъртане. Второ. Последно. Това, което не можа да изтанцува, бе спектакъл, направен специално за нея.