Нежно юлско утро. Той разхождаше малката си дъщеричка по алеите на парка. Тревата и китните цветя ухаеха на свежест! Малката подтичваше насам - натам, току откъсне някое цвете, помирише го и си го закичи на ухото. По дърветата птички припяваха нежни трели, а пчеличките жужаха, събирайки цветен прашец.
Внезапно една заблудена пчела влетя в полуотворената уста на детето. От страх то пое дълбоко въздух. Изпищя! Остър хрип! Раздираща кашлица и пчелата изскочи навън. Гърлото му започна да се подува. В панически ужас той се озърташе за помощ. Хора нямаше! Птичките бяха замлъкнали. Лекият повей спрял. На фона на зловещата тишина се чуваше само хриптенето на възпаленото гърло. По румените допреди малко бузки се стичаха едри сълзи. Вдигна детето на ръце и хукна. До пътя имаше поне километър. Малката дишаше все по-трудно. Спря. положи я на тревата. Извади мобилния телефон и с треперещи пръсти набра бърза помощ. Мина около минута, докато обясни какво се е случило и къде се намират. Когато приключи, детето вече не дишаше. Гърдите се повдигаха и отпускаха в борба за живителна глътка въздух. Огледа се като подгонен звяр. Очите му щяха да изскочат от орбитите си. Детето му умираше!
С треперещи пръсти извади джобно ножче. Опипа трахеята под подутината. Натисна с острието. Бликна кръв. Усука ножчето. В отворилия се процеп въздухът нахлу със страшна сила.
Двайсетината минути до идването на бърза помощ му се сториха часове. Бори се сам със смъртта. Бори се за живота на детето си. Хриповете се усилваха от вдишваната кръв.Издишвания въздух беше като фина розова мъгла. Погледът му се замъгли. не виждаше вече нищо, само чувстваше живота под вкочанените си пръсти. За пръв път в живота си се помоли: "Господи, прости ми! Не ми отнемай най-милото! Моля ти се, Господи!"
С притъпените си вече сетива не усети кога пристигна линейката. Кога инжектираха противоотрова. Кога ги качиха в колата. Но знаеше, че дъщеря му ще живее! Бог беше с него!
© Александър Колев Всички права запазени