Тя лети ли, лети...
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля: "Доживях и това!" Доживях бащина отмяна - Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхлипах, трогнат от тази малка помощ.
А тя лети ли, лети...
Сега разбирах татко защо толкова ни се радваше, когато му помагахме като деца с брат ми в мъжките работи. Защото е разбирал, че не е сам, че има мъже до себе си, пък макар и още малки. Наистина е така! "И аз си имам мъжленце до себе си, отмяна, другар, помощник!", сълзите на умилението напираха неудържимо в очите ми. Чак обърнах глава настрани, за да не ме види Сашко. И затова не я видях... цепеницата, хвърлена в погрешна посока, как тя лети ли, лети към главата ми с грациозен полет. Изстреляна напосоки от моята мила бащина отмяна!...
... А винаги си бях мислел дотогава, че изразът "видях звезди посред бял ден" е просто метафора. Не! Казвам ви, разбрах, че не е метафора, а съвсем буквално светоусещане, когато получиш удар с букова цепеница по главата.
Та наистина ги има тези звезди, видях ги как блестят на ясното небе. Само не видях как моят помощник изчезна със светлинна скорост... сред звездите!
© Петър Всички права запазени