Като минавате покрай просяк на улицата и му хвърлите няколко лева, вие мислите, че това е добро, като изпитвате съчувствие и се разплаквате от трогателните реклами на благотворителни кампании, като дадете пари без да знаете къде отиват, вие мислите, че това е добро. Вашият бог мисли, че това е добро, вашето его, защото така повишавате самочувствието си, вие сте повече от горкичкия, нещастен, онеправдан и беден човечец и сте толкова великодушни и щедри, давайки му милостиня, че това осмисля живота ви. Редовно се използват фрази като “християнско милосърдие” и “любов към ближния”. Бедните хора нямат нужда от лицемерната ви религиозна “любов”, задръжте си лигавщините и сълзите за себе си, бедните имат нужда от елементарно човешко уважение. Ето виждате как сме свикнали да ги наричаме: бедните, болните, осакатените, но това не е нещо, което хората са, а нещо, което им липсва, трябва да обърнем внимание на това, което те имат и да го насърчаваме и уважаваме, а не да ги нараняваме и унижаваме ...