Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин се дави в пенливата течност на мистицизма.
А Карабунар, Мусал и още живеят в безделничния си празник на врящо грозде и тъмносинкави планини - Нешка играе "Ад" на Данте върху гърбовете им, гледайки през моравите си очи гъсеницата от Сарамбей до Лъджене. От Изток барон Хирш язди композиция източни железници от цигански катуни през Belle-ово и там бялото разстрелва Анархиста под арфените звуци на Орфей, шпицкоманди разорават М. Клисура - Чапай днес остана само с вдигната ръка. През Манандлъ минават команди от плашила и питат децата кой е наведен пред короната, стигат през Септември, когато зеленото изгаря в бяло, а в селото остават само къщи - кръстове от костите на Стамболийски.
Къде съм аз? О ...