2

Още с влизането си в заведението разбра, че Маги я няма. Придвижи се към бара и сковано се подпря на плота.

-Къде е шефката ти?-запита тя бармана.

Младият,тъмнокос Светльо я изгледа захласнато и чаровно ѝ се усмихна.

-Представа си нямам.Старата госпожа никога не ми дава обяснения.

-Питам за Маги-стрелна го с очи тя и сладко се нацупи.

Той много добре знаеше за кого става въпрос.Всички служители знаеха,че двете са неразделни и бяха свикнали постоянно да ги виждат заедно.

-Пак ли те върза?-ухили се той и се обърна към пристигналата сервитьорка да чуе поръчката ѝ.-Спокойно,ще дойде.Нали знаеш,че винаги закъснява.

-Може Иво да я докара.

-Това е невъзможно-поклати глава Светльо и едва забележимо кимна към дъното на заведението.

Анна се обърна натам и разочаровано огледа високата фигура на брата на Маги.Той не гледаше към нея,а говореше с някакъв мъж който бе седнал на масата му за това тя предпочете да не отива при него.Реши да изчака приятелката си на бара надявайки се тя да не се забави прекалено много.Дръпна един стол и седна подпирайки ръце на плота.

-Ще пиеш ли нещо?

-Не,ще изчакам Маргарита.

-Тя може доста да се забави.

-Да се надяваме,че няма-простена Ани и съблече бялото пролетно якенце.

Носеше обикновена,бяла тениска която нежно очертаваше гърдите ѝ и прилепваше на корема ѝ.От както имаше белезите на гърба си не си позволяваше да се облича по-разголено защото не искаше никой да разбира за тях.С радост бе открила,че една жена може да изглежда сексапилна и без да излага на показ гърдите,раменете или гърба си.Имаше много красиви дрехи които скриваха раменете ѝ и белязания ѝ гръб и въпреки това я правеха да изглежда женствена.

Сервитьорката спря отново пред бара,каза нещо на Светльо и го изчака да ѝ изпълни поръчката.След минута той постави пред Ани висока чаша с пълна с прозрачна течност и развеселено ѝ се усмихна.

-Не съм поръчвала нищо-не скри учудването си тя.

-Мъжът на масата на Иво те черпи-тихо прошепна сервитьорката.

-На масата на Иво?Но защо?

Ивайло я познаваше достатъчно добре.за да знае,че тя не одобрява подобни действия.Неведнъж бе отказвала на мъже именно заради увереността им,че като я почерпят веднъж тя с удоволствие ще скочи в леглото им.

Сервитьорката застана с гръб към масата на Иво и като снижи глас зашепна:

-Мисля,че двамата се обзаложиха.Ивайло каза,че няма да приемеш питието,а приятелят му е сигурен,че ще го приемеш.

-Но Иво знае,че ще откажа?

Анна бе малко объркана.

-Именно!-включи се и Светльо.-Залага на сигурно.

Едва сега и тя разбра.Стратегията на Ивайло бе безупречна.Той умишленно приемаше облога сигурен,че ще спечели.

-Пари ли залагат?-запитя тя с любопитство.

Може би си заслужаваше да се включи в играта на Иво.Така и така скучаеше,а и бе сигурна,че Маги няма да се появи скоро.

-Да,но не чух точно колко.

-Нищо,сама ще разбера.

Посегна към чашата и помириса съдържанието ѝ.

-Мартини?

-Той попита кое питие предпочиташ.

-И ти му каза?

-Не,Ивайло.

Явно не се притесняваше,че може да се изкуши да приеме любимото си питие.Тя знаеше от къде идва увереността му,че ще спечели.

Всички знаеха,че Ледената принцеса напълно бе заслужила името си.Нямаше мъж който да може да се похвали,че е бил с нея.

Обърна се към отдалечената маса и видя,че двамата мъже я наблюдават.Ивайло дори имаше дързостта да ѝ се усмихва.Толкова сигурен бе,че ще спечели облога.

Може би трябваше да се чувства малко засегната,че залагат на нейн гръб,но не беше.Дори ѝ бе забавно.Познаваше добре Ивайло и знаеше,че той не би я предложил за залог на всеки срещнат.Очевидно и на тях им беше скучно и търсеха с какво да си убият времето.

-Кой е приятелят му?-обърна се тя към сервитьорката оставяйки чашата с мартини на плота.

-Синът на шефката.

-На Елена?-не скри учудването си тя.

Маги ѝ бе разказвала за живота на Елена преди да ѝ стане мащеха.Втората ѝ майка е била женена за руснак,но го е напуснала и дори е изоставила детето си при него.

-Сигурна ли си?

-Да.В България е от началото на седмицата-обясни Светльо.

-Той нали не ѝ говореше?

-Те и сега отношенията им са малко обтегнати.

Значи мъжът на масата на Иво беше неговият доведен брат.

Това правеше играта още по-интересна.

-Тогава да поиграем.-Усмивката която отправи към Светльо бе повече от ослепителна.

Взе в ръка чашата с мартини и слезе от стола.Отправи се към масата в дъното с грациозна походка стремейки се да предизвика любопитството им.Забеляза веселите искрици в тъмните очи на Иво и реши малко да го поизпоти.Не беше честно да прави залози сигурен в победата си.Обърна се към другият мъж и забави малко крачка.Искаше да види кой бе следващият който щеше да влезе в списъка ѝ на отхвърлените защото тя твърдо беше решила да защити репутацията си на Ледена принцеса.

Всичко бе очаквала,но не и да застане очи в очи със самия дявол.

Той удобно се бе изтегнал на коженото диванче и я гледаше нахално.По гърба ѝ сякаш пролазиха мравки,тя подтисна внезапния порив да се обърне и да избяга и с поразклатено самообладание направи още една крачка към сепарето им.

Руснакът имаше къса кестенява коса и като цяло бе доста тъмен мъж.Мургавата му кожа караше сините му очи да изглеждат бездънни правейки ги невероятно изразителни.Чертите на лицето му бяха като издялани от камък.Той имаше прав нос,здрава челюст и остра брадичка.Веждите му бяха плътни и дебели,по бузите му личаха не един или два малки белега,а долната му устна се загрозяваше от широк прорез сякаш,че я бе срязъл с нещо.

Фигурата му бе не по-малко впечатляваща от мъжествено красивото му лице.Дори и седнал изглеждаше висок и тя бе сигурна,че ще я надвишава поне с една глава. Имаше широки рамене,мускулести ръце и ясно изразен гръден кош.Неволно погледът ѝ се плъзна по корема му и тя с възхищение забеляза очертаните под тениската плочки.Тялото му бе тренирано и толкова стегнато,че тя буквално усети как остава без дъх докато наблюдава играта на мускули при всяко негово движение.

Вдигна глава и потъна в бездънните му сини очи.Той бе забелязал безсрамния ѝ оглед и устните му бяха оформили подигравателна усмивка.

Този мъж бе свикнал да печели,със страх осъзна тя.Бе приел предизвикателството на Ивайло единствено защото е бил убеден,че никоя жена не е в състояние да му устои.

За миг,само за част от секундата,тя се запита какво би станало,ако приеме предложеното ѝ от него питие?Дали щеше да бъде толкова лошо,ако поне веднъж позволеше на някого да я ухажва?

После отново го погледна и на устните ѝ изгря предизвикателна усмивка.Този мъж определено заслужаваше един малък урок.Настойчивият му поглед ѝ показа,че е убеден в успеха си което само още повече подсили желанието ѝ да го постави на мястото му.

Една последна крачка и спря пред масата им.Постави чашата с мартини отгоре и кокетно заговори:

-На кого от двамата трябва да благодаря за питието?

-На мен.-Гласът му беше дълбок и дрезгав,без следа от акцент.

Говореше перфектно български.

Не го бе очаквала.

Прикри изненадата си и се обърна към Ивайло.Той едва се удържаше да не се захили.

-Извинявай,но да не би на челото ми да пише „проститутка“?-Стараеше се да изглежда ядосана,а бе дяволски трудно докато наблюдаваше как Иво се бори да не се разсмее.Разбра,че трябва да го изключи от играта и отново прехвърли вниманието си на руснака.Усмивката от лицето му бе изчезнала,а очите му я гледаха преценяващо.

-Защо реши,че се нуждая от питие?-Той отвори уста да отговори,но тя бързо го пресече.-Не ми отговаряй,аз и сама мога да се досетя.Осъзнал си,че никоя жена не би приела компанията ти освен,ако не е прилично почерпена.

Дори да го бе засегнала той с нищо не го показа.Продължи да я гледа в очите което изобщо не ѝ хареса.Имаше чувството,че ако продължи в същият дух може сериозно да си изпати.Този мъж не изглеждаше да е от типа мъже които позволяват да си играят с тях.Имаше нещо в начинът по който я гледаше което я караше да трепери и да диша накъсано.Всеки друг на негово място би се обидил от думите ѝ,а той изобщо не реагираше.

Това беше малко плашещо.

-Приключи ли?

Тя почти подскочи когато чу гръмкия му глас.

-Не.

-Естественно!-Вече ѝ се подиграваше.-Нека изслушаме докрай каква е тарифата ти и колко ще трябва да заплатим след като едно питие ти се струва обидно ниска цена.

-Аз не се продавам!-просъска Ани извън себе си.

Играта неусетно се бе превърнала в нещо опасно.

-Всяка жена се продава.

-Тогава приеми,че моята цена е толкова висока,че никой не може да си позволи да я заплати.Особено ти.

С нетърпение очакваше следващата му атака,за това се изненада когато той наведе глава и меко каза:

-Извинявай,с приятелят ми просто се пошегувахме.Като те видяхме сама на бара решихме,че си търсиш компания за вечерта.

-Сгрешили сте.Имам си компания,но тя както винаги закъснява.-Обърна се към Иво и добави:-И скъпо ще си плати за това.

Завъртя се и сковано тръгна към бара,но не можа да се пребори с усещането,че несправедливо е нагрубила този мъж и бързо се върна назад.

-Колко беше залогът?-попита обръщайки се към Ивайло.

-По дяволите,Анна,не можа просто да се върнеш на бара,нали?-избухна той.

-Колко?

-Сто лева.

Тя тихо подсвирна и вдигна вежди.

-Ти ли спечели?

-Щях,ако не се беше върнала.Сега Корсаков ще ме пита от къде знаеш за него?

-Уместен въпрос наистина.Защо тя знае за облога?

Ивайло се намръщи и я изпепели с поглед.

-Удоволствие ти доставя да ме закопаваш,нали?

-Това не е нищо.Представа си нямаш какво още те чака.Нали все пак съм Ледената принцеса!

-Тя ли е Ледената принцеса?

Руснакът изглеждаше наистина изумен.След това откритие започна да я оглежда по-внимателно.

-И на него ли каза?

-Може да съм му споменал-измънка виновно Иво.

-Не си те представях така-промълви приятелят му сякаш говорейки на себе си.

Анна рязко се извърна към него и гневно го изгледа.

-Съжалявам,че не отгаварям на изискванията ти.

-Няма проблем.Ще се опитам да поправя грешката си.-Не стига,че продължаваше да я оглежда нахално,а и имаше наглостта да изглежда развеселен.

-За в бъдеще гледай този да не ми се мярка пред очите-изфуча тя към Иво и им обърна гръб.

-Този си има име-извика руснакът след нея.-Не искаш ли да го чуеш?

-Не.

-Жалко защото мисля,че си много сладка.

Сладка?

Никой никога не бе наричал Анна „сладка“.За всички тя бе по-красива и от ангел.

Ани се върна на бара и ядосано грабна якето си от облегалката на стола.

Когато бе започнала играта не си бе представяла такъв завършек.

Не беше честно този мъж така да я обърква.Искаше ѝ се и той като другите които като чуеха за нея само пренебрежително махаха с ръка доволни,че не са ѝ позволили да ги отхвърли и в същото време нещастни,че не са успели да я спечелят.

-Не мина така както бе очаквала-отбеляза с усмивка Светльо.

-Напротив.Нали им развалих облогът?

-Тогава защо изглеждаш така сякаш,че някой те е настъпил за опашката?

-Заради...

-...този ?-помогна ѝ коварно той.

Тя сви неодобрително устни и нервно замачка яката на якето си.

-Знаеш ли как се казва?

-Този ли?-ухили се Светльо.

-Остави.Защо ли изобщо се занимавам с вас?

-Константин.

Дори и името му я караше да трепери.Показваше какъв човек е той:твърд,устойчив.

Не искаше да си го признае,но този мъж я бе развълнувал,а това никак не ѝ харесваше.

-Знаеш ли,че той те гледа?

-Да гледа.Само това ще му остане-сърдито се тросна тя и се обърна към входа на заведението тъкмо когато Маги прекрачваше прага му.

-Извинявай,че закъснях.

Анна я пресрещна с усмивка и хващайки я под ръка я повлече навън.

-Реших да се поразходим.Времето навън е чудесно,грехота ще е да се затворим в тази мрачна дупка в такава прекрасна нощ.

Маги послушно я последва без да забележи странното ѝ държание.

Преди да излязат навън Ани хвърли бърз поглед назад и със задоволство забеляза, че Константин още я гледа.