Беше й трудно на майка ми, в една къща с трима мъже. Същинско изпитание за горката мама.
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа. От момента на моето раждане до сега, когато вече съм женен и имам собствен син, той от поста на обикновен банков чиновник се издигна до поста на национален отговорник. Или нещо от тоз` сорт... Не зная как се казва, пък и не ме интересува, честно казано.
Ех, спомням си деня, в който мама и брат ми махнаха помощните колелца на детското ми колело. Беше велико да карам само с две гуми, като голям. Когато казах на баща ми, той само ми каза"добре".
На първия ми учебен ден, в първи клас, мама ме беше накиприла като малък принц и заедно с нея и батко отидохме в двора на училището. Беше същинска лудница! Вечерта, когато се върна от работа, баща ми ми даде петдесет стотинки, за да си купя сладолед - ...