Първият полъх на пролетта… Южнякът, разтапящ ледовете и разголващ черната земя, сваляйки от нея белите ѝ зимни одежди. Подготвящ я за възкресението на новия живот, спящ надълбоко в нея. Разнасящ натрапчивото ухание на дивите сини зюмбюли и деликатния мирис на дъхавите теменужки.
Все още студено, но тръпнещо от копнеж време. Точно, каквато бе и тръпнещата за взаимност душа на една все още неопитна богиня, прекрачила прага на разкошната чужда спалня.
Самаил я посрещна почтително, галантно целувайки ръката ѝ, взета внимателно в десницата му. След което я остави тя да води.
Аделина не можеше да не се възхити от искрящо белия висок балдахин, който я прие като че бе създаден специално и единствено само за нея. Тя леко приседна на крайчеца му, съсредоточавайки се в мекотата и гладкостта му. Звезделин я последва. Небесният му поглед не се отделяше от нейните два отровно зелени пламъка.
Ади разтри устни една в друга и ги облиза. Постави дланите си по страните му и прокара пръсти през слънчевору ...