– Каква изумителна утрин, не смяташ ли?
Сътворение се носеше на един облак в цвета на панаирджийски захарен памук и отвреме навреме разперваше пръстите на ръцете си, промърморвайки си нещо напълно неразбираемо под носа, при което от шепите му се посипваше златен прашец. Там, където попаднеше сякаш самата атмосфера кипваше и изпускаше изпарения във всички цветове на дъгата. Тайнствените химични реакции преминаваха в конденз и оформяха сблъскващи се въздушни фронтове, между които се разразяваха страховити бури и обилни порои се изсипваха върху нагорещената повърхност на младата планета долу. Дъждовете валяха непрестанно, докато не покриха твърдта с всеобхватен океан. Едва тогава небето се успокои, но затрепери земята. Плочите се разцепваха и местеха една спрямо друга, освобождавайки мощта на огнената ѝ сърцевина и тя се изливаше насред водната шир, оформяйки островчета от разтопена скала. Динамичния процес бе наблюдаван с жив интерес от предизвикалия го Създател, което обаче не можеше да ...