“ Къде си бе, топко с косми? Точно сега ли реши да духнеш по мацки! Имам за “събеседник” един от най- опасните хищници и ти ще ме зарежеш най-безцеремонно! Ами ако реши да пробва мойта хемоглобинова концентрация? Не, че съм опитвала, но се съмнявам да ми хареса ролята на среднощна вампирска вечеря. Така… Лейди Елена Ледена. Председател на Синдиката за равни права на немъртвите създания. Първороден вампир, първа наследница на най-влиятелната фамилия в обществото на острозъбите кръвопийци. И вероятно дама с изключително високо самочувствие. Въобще не ми е ясно как да подходя към нея. Ами ако просто замахне с изящното си прилепско крило и ме запрати в Небитието? Или по-лошо- да ме трансформира в немъртва и да ме вземе за слугиня.”

– Недейте да драматизирате излишно, Аделина. Въобще не сте от персоните, които са ми по вкуса. Във вените на всяка вещица тече горчива като екстракт от беладона кръв. И също тъй отровна. Освен това сте подписали споразумение с Господаря, което автоматично ви дава временен имунитет към всички немъртви докато трае договорът. Така че сте напълно неуязвима в присъствието на кой да е от адските поданици.

Благородната хищница бе всичко онова, което можеше да се вложи в понятието “мъртвешка красота”. Дребен ръст, мършаво телосложение, мраморно бял цвят на кожата, яркочервени устни, землисто зелени очи, черна като смола коса до петите, дълги пръсти с шокиращи нокти по тях. Облечена изцяло в черно, като естествената кожа доминираше като тъкан в облеклото ѝ. 

– Това включва ли и Черния властелин?

– Не бъдете наивна, госпожо Неделинова! Не ме гледайте така, кръвопийците и върколаците притежават дарбата да четат и предават мисли от разстояние. Това, естествено, важи и за вас- вещиците. Но ако мрачният император ви е вдигнал мерника, и вдън земя да пропаднете, той ще ви извлече от там, ако ще да се лишите от прекрасната си огнена коса докато сам лично ви влачи към тъмницата си за изтезания. Вярно, към чародейките има особено отношение и обикновено му стават фаворитки, но въобще не се надявайте да прояви милост. Тази част от душата му е погребана заедно с ослепително белите му ангелски криле в най-дълбоката яма на Преизподнята. Носят се слухове, че си е извадил собственоръчно сърцето и го е пронизал с копие, изковано от златен метеорит. Нали знаете, че златото на Земята е дошло от падащите звезди? 

– Чакай, защо непрекъснато ме причисляваш към вещиците? Аз съм човек. Винаги съм била. Извинявай, че минах на “Ти”, но вероятно усещаш вълнението ми. 

– Няма проблем, Ади. Наричай ме Ел. Ти си потомствена вещица. Сияеш в индигово синьо, а това е цветът на чистокръвните дами-магьосници. За духа ти говоря. Вероятно заради това си привлякла вниманието на особено придирчивия ни властелин, както и на оня недодялан тиквеник и абсолютен неудачник брат му. 

– От теб чувам за подобно нещо. Нямах представа. А и как точно би ми помогнала подобна информация? Говориш за неудачници, а аз-самата съм едно ходещо недоразумение. Единственото, в което що-годе ме бива е точно занятието, от което ти упорито се опитваш да отвлечеш вниманието ми. Нещо ми подсказва, че нямаш желание да си говорим искрено и лично.

– Напротив! Ще ме питаш какви са предимствата на моята раса в света на неумиращите. Веднага ти отговарям. Не се съсухряш- твоите клетки се хранят с живота на чуждите. Не затлъстяваш- поемаш единствено градивен материал за собствения си организъм. Подбираш жертвите си, разбира се. Не смучеш кръвта на шишковци ако не искаш да се събудиш в полунощ с цирей на задника. Винаги носиш стилни тоалети- готикът никога не излиза от мода. Не харчиш пари, но за многото векове съществуване имаш възможност да умножиш семейното богатство страшно много. Не боледуваш и винаги си в края на хранителната верига. Освен ако някой пишман-герой не разтревожи разкрасителния ти дневен сън в опит да забие кол в сърцето ти. Доста пошла постъпка, ако питаш мен. Ненавиждам човеци, които дръзват да оспорят правото ми над жалките си тленни останки. Повечето от вас са родени, за да бъдат храна. Ако не наша, то на демоните на собствените си слабости. Върховният съдия е измислил седемте смъртни гряха, но те всъщност са много повече. А тъй неоснователно надценената и дори издигната в култ от вас свободна воля замъглява разсъдъка ви с измамния блясък на либерализма. Плячка сте и такива ще си останете. И най-подходящият за вас строй е тоталитаризмът.

– Но все пак вие сте в ада. А човешкият вид властва над Земята. Ние прекрасно се справяме със задачата си и без вас, но вашата вечност зависи от нас. В такъв случай далеч не сте на върха на хранителната пирамида.

– Ето тук си частично права. В исторически план е вярно, че ни е нужна кръвта ви за да съществуваме. Расата ни, обаче, еволюира. Вече има екземпляри, които съвсем успешно се развиват преминавайки изцяло на високо протеинова диета. Без кръв. И то с белтъци от растителен произход. Моята задача като председател е да приобщя тези представители към другите- традиционалистите, за които е въпрос на чест да се конкурират с комарите за капчица човешки протеинов дериват.

– В такъв случай те не се ли превръщат в различен биологичен вид? С каква съвест смеете да наричате острозъбите вегани- вампири?

– Много си нагла, знаеш ли? Питаш ме с каква съвест! Със същата, с която и ти- бъдеща Баба Яга такава, играеш ролята на вълк в овча кожа. Кажи ми, какво всъщност търсиш тук? Защо не си на планинската среща на ангелите, на която безскрупулно ще договорят позициите си и ще решат съдбите на всички ни без дори да им мигне окото? 

– Пак ти казвам, явно ме бъркаш с някого. Аз съм смъртна и ако зависи от мен, завинаги ще си остана такава.

– Не ти ли е любопитно какво бъдеще чертаят за теб? Ами ако Звезделин има намерение да натрие носа на Анаил и Всеотеца, използвайки те за разменна монета, ти няма ли да се опиташ да му попречиш? Ами ако сладкото ти коте те има за обект на някакъв извратен фетиш и задоволява с теб свои отдавна избуяли порочни желания? Ангелите са много сбъркани същества, да знаеш. 

– Моят Рошльо? Ангел? Какво искаш да кажеш?

– На тъмните твари ни е забранено да лъжем. Винаги говорим онова, което мислим. Рядко ни се доверяват смъртни, заради отвратителната пропаганда, с която Раят ни очерняше в продължение на безброй векове. Обаче ако действително се интересуваш и искаш истината, ще е по-добре да ти покажа. Единственото условие е да не ти прилошава от летене нависоко.

Аделина, макар и седнала, за миг изгуби твърдта под краката си, но се опомни учудващо бързо.

– Да не би случайно да ми предлагаш среднощен полет в качеството си на мое персонално превозно средство? Поласкана съм. Но защо да не предпочета сигурността на деловата ни беседа пред риска да ме погубиш? Явната ти неприязън към мен само затвърждава убеждението ми, че в името на личната безопасност е по-добре да стоим далеч една от друга.

– Колко възпитано се опитваш да ме изпратиш на някое “приятно” място! Съжалявам, но ако ти не споделиш с мен обиколката на небесните простори и аз няма да благоволя да участвам в зле скалъпеното ти интервю. Крайно време е да разбереш, че твоята сила е не в задаването на въпроси, а в разбирането без думи. Цялото ти същество лъха на свръхчувствителна интуиция. Допитай се до нея как е правилно да постъпиш в настоящия момент. Убедена съм, че истинската ти същност няма да те подведе.

Заплашителното зелено в погледа на Елена можеше да си съперничи само с унищожителното смарагдово в този на Аделина. Най-здравите приятелства обикновено започваха с бой, защо и тук историята да не придобиеше такъв ход? Аделина би могла да открие неподозирани сили у себе си, неконтролируемо унищожителни, диви и разкошно първични и с тях да срази могъщата хилядолетна благородница. Но тогава и самата тя щеше да престане да бъде човек. Щеше да се превърне в нещо друго- тъмно и зло, изтъкано от омраза и жажда да поразява, за да запълни собствените си рани от многократни съдбоносни наранявания.

– Хубаво! Изобщо не ме е страх от летенето, практикувам осъзнато сънуване и там съм се научила да се рея съвършено.

Елена не чакаше второ потвърждение. С изключително изящество, прилично на танца на прима балерина, тя се преобрази в крилато същество, оживяло сякаш от някоя древна легенда. Огромните ѝ ципести криле, чийто размах бе с диаметър около пет метра ярко контрастираха с деликатното телосложение на вампирката. Създаваше се впечатление, че те са ѝ изкуствено присадени, защото противоречаха на всички закони на физиката. Изглеждаше напълно невъзможно тя да ги размаха, камо ли да се понесе нависоко с тях. Когато, обаче, Аделина я улови през кръста, заставайки зад гърба ѝ, полетът се оказа толкова лек, сякаш военен ас със стаж повече от трийсет години във висшия пилотаж вдига любимия си изтребител на немислима висота. Тъй плавно и неусетно двете се оказаха във вихъра на въздушното пътешествие. Скоростта им на придвижване можеше да се сравни с тази на свръхзвуков летателен апарат, а ускорението изобщо не се чувстваше. Бялата приказка на есенно-зимния преход се осветяваше от аленото сияние на зората на новия ден. И макар да битуваше суеверието, че вампирите не понасят слънчевата светлина, Елена беше живото доказателство, че не бива да се вярва на всичко чуто, дори то да бъде повторено от множество хора.

Не след дълго двете достигнаха местонахождението на Звезделин-Самаил и Рошльо-Анаил. Приземяването бе още по-меко и от издигането. Елена веднага направи знак на Аделина и я дръпна зад един естествен заслон от няколко скали.

– Трябва да се притаим, за да не ни забележат. Знам, знам! Любопитно ти е как съм разбрала всичко това. Въобще не си въобразявай, че ти правя услуга. Имам собствена кауза и ще работя за нея. Обаче съм убедена, че всички заслужават справедливост. А в нашето кътче от Вселената сякаш отдавна сме забравили с какъв смисъл е напоена тази дума. Сега ти ще имаш възможността да възстановиш своята правда. Просто слушай!

И Аделина се заслуша. Често от истината боли, но е нужно да бъде чистосърдечно призната, за да сложиш официално кръст върху миналото и да започнеш да осъществяваш своя подход към светлото бъдеще. И на Ади, и на Елена им беше ясно като неминуемо настъпващия бял ден, че за да достигнат до лелеяното светло бъдеще е необходимо да изживеят и преминат през още много мрачни моменти…