– Направо ли да си разтварям краката или имаш намерение да ми спретнеш някоя абсурдна любовна игра преди да ме благословиш с жезъла си, носител на вечната светлина?
– Ти си много тежък случай, Аделина. Неспасяем. Всеки път, когато с теб направим една крачка напред, решаваш най-ненадейно да се върнеш с две назад. Имаш ли представа на какви сътресения ставаме жертви заради лекомисленото ти поведение?
– Чакай, чакай! Откога се смята за нормално цялата отговорност за съдбата на Вселената да се прехвърли върху една обикновена смъртна?
– Откакто стана ясно, че ти си всичко друго, но не и обикновена. Колко още доказателства са ти нужни? Не знам, може би трябва да те върна в зората на времето, когато Хаос ражда Словото или да те хвърля в огньовете на последния ден, за да може да се убедиш, че твоите решения имат огромни последици за нас.
– Страхотно! Сега ще ме обвиниш, че заради мен на Господ му е спряло сърцето от мъка, че спазарената снаха е развалила годежа. И сега мама Хаос няма да стане ...