1.12.2010 г., 12:34 ч.

Без край 

  Проза
1024 0 2

Не е всичко любов, ми казва. Има и друго.
И кое е другото, го питам. 
Секс, ми казва. Ей така, без любов. Без чувство, ми казва, само физика.
Не става, си мисля.
Не става, му казвам. Върховете на пръстите ти пипат някого, а не потръпват. Дъхът ти разпилява се напразно, не се поглъща. Устните ти целуват някак вяло, грубо. Работиш, му казвам. Работиш само за твоето удоволствие. Не става.
Кое не става, ме пита. Накрая свършваш все по един и същ начин. 
Краят ли ти е най-вкусното, го питам. 
Краят, ми казва.
Сигурно така е, му казвам, не знам. Много сухо ми се вижда. Като е любов, край няма. Само начало и вечен връх. Свършваш с крайчетата на пръстите си. Свършва дъхът ти, свършваш с цялото си същество. Свършваш се целия, му казвам, ама без край.

© Лили Б Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много, Стефка!
  • Прочетох всичко и останах приятно изненадана.Имаш изключително оригинални текстове! Поздрави И пиши!!!
Предложения
: ??:??