Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължавам да съчувствам на бедните и безпомощните. Страх ме е от неизвестното, но всеки ден живея с мисълта за ново начало. Продължавам да вярвам, че на Земята някога ще настъпи мир и любов и всички хора ще живеят в хармония, но нещо сякаш ме спира, нещо сякаш ми нашепва, че това няма да се случи скоро. Трудностите, които срещаме в живота, ни карат да се променяме. И се превръщаме в онези два типа хора, за които пише всеки един от нас, хората, които градят своят живот и тези, които просто стоят, гледат... съдят...? Понякога ни карат да забравяме кои сме всъщност и кои са онези малки, но важни неща в живота ни.
Изграждаме бъдещето си малко по малко, както градинарят засява свойте цветя, понякога им ...