Преди много, много години, в едно царство, живял цар със своята царица. След като царицата родила първия наследник на царството, се разболяла и повече неможела да има деца.
Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в горите и полята на царството. До късно го оставял да стои и на празненствата в двореца. Младият принц с интерес наблюдавал велможите, които след като се почерпели обилно с вино се преобразявали. Вече не се държали прилично. Ходели криволичайки, говорели лоши думи, а някои падали и се търкаляли по пода. Щом видел това, той изтичвал в покоите на своята майка и се гушвал в нейната прегръдка. Точно тая гледка по празненствата в двореца, създала в принца отвръщение към пияниците.
Царят обичал много своя син. Угаждал на всички негови прищявки. Принцът пораснал. Един ден отишъл при него с една от първите дами в двореца и поискал да се ожени за нея. Той не се разсърдил, че избраницата му не е принц ...