винаги сме знаели какво ще се случи, ако се случи – не го ли бяхме виждали стотици пъти? – добрите граждани, улисани в работа, внезапното прекъсване за спешен репортаж, многоликата тълпа поглежда нагоре, малчуганите сочат небето и викат, устите зяпват, куче лае, коли замират, пазарски плик плясва на асфалта, а там, в небето, наближава...
...
въртят се летящи чинии, лазят светлини и светят лазери. Стройна паника струи калейдоскопно по света. (Навсякъде освен при комунягите, естествено, Ванюша и космическите Варвари пият водка със сельодка, братя-дяволи от Космоса и Комсомола) Близък кадър, светнало момичешко лице, чернобяло върху лента от петдесетте, трепка със шестнайсет кадъра в секунда. Устата й е мека яма, пълна с неми писъци, блещукат в мрака бели зъби. Иноземни буболечести гадини ни взривяват, пръскат ни на звезден прах, трагичен крах на демокрацията
край на лентата
лъч от зарево в приемлива отсянка на божественото, мек и гладък като мед, дълъг и възбуждащ като пръст на господар в ...