Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо странично . По никакъв начин не можеха да предположат, че две любознателни момчешки очи следят всяко тяхно помръдване и че всеки ден се води дневник за състоянието и развитието на тяхната популация. Момчето се опитваше да разгадае нямото им общуване, „социалните” им контакти, боричкането за храна и надпреварата за спечелване благоразположението на някоя женска.
- Хайде, милички, ето ви нещо от нашия свят – смееше се Христо и пускаше аератора, а водата започваше да бълбука, разпенена от десетки малки въздушни мехурчета.
Бели, жълти, червени, сини, гиганти и джуджета – такива бяха звездите, планетите и метеоритите, които младият Христос наблюдаваше, стриктно следеше и записваше в дневника си тяхното п ...